Бившият премиер на Италия Марио Драги се наслаждаваше на пенсионирането си, когато телефонът му иззвъня. Беше септември 2023 г., а от кабинета на Урсула фон дер Лайен го попитаха дали би приел още една мисия от името на Брюксел – да очертае пътя към възстановяване на конкурентоспособността на Европа.
“Мислих няколко дни… преди да кажа окончателно “да”. Задачата ми се стори толкова обезсърчаваща, толкова трудна”, разказа по-късно Драги, докато представяше своя доклад за съживяване на европейската икономика.
В сряда идеите на Драги отново ще бъдат във фокуса на вниманието, когато фон дер Лайен представи визията си за следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС – ключов момент за мандата ѝ начело на Европейската комисия, пише Тим Рос в свой анализ за Politico.
Така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР) ще обхване периода 2028-2034 г. Самият факт, че са предвидени две години за преговори, показва колко трудни ще бъдат те – както винаги, всяка страна членка ще трябва да одобри бюджета, за да бъде приет той единодушно.
Служители на ЕК прекараха уикенда в многочасови срещи, за да доизпипат предложението, като работата продължи до късно в понеделник вечер – на пица, кола и минерална вода.
Залогът не може да бъде по-висок
Проектобюджетът трябва да осигури средства за справяне с безпрецедентни предизвикателства – включително евентуална търговска война с Америка при Доналд Тръмп, реална война с Русия, нарастваща конкуренция от Китай, напрежение в Близкия изток, климатични промени, миграционен натиск и възход на крайната десница с нейната антиевропейска риторика.
По думите на Драги, мъдрия старейшина на европейската икономика: “Стигнахме до момент, в който, ако не действаме, ще се наложи да жертваме или благосъстоянието си, или околната среда, или свободата си.”
Текущият основен бюджет на ЕС възлиза на около 1,2 трилиона евро – впечатляваща сума, но тя представлява едва 1% от общия БВП на Съюза. За сравнение – бюджетът на Германия е 48% от БВП, а на Франция – 57%.
Според много експерти, включително Драги, публичните инвестиции на ЕС са крайно недостатъчни, за да се справят с предстоящите изпитания.
А колко по-голям трябва да стане бюджетът на Брюксел? Отговорите варират драстично в зависимост от това кого питате.
Някои страни не желаят никакво увеличение, докато други настояват бюджетът да се удвои, обяснява Ян Страски, старши икономист в ОИСР.
“Диапазонът е от нула до двойно увеличение. Според мен дори ръст от 20-30%, ако средствата се използват разумно, би имал сериозен ефект”, казва той пред Politico.
Politico: Фон дер Лайен принудително прави отстъпки след вота на недоверие срещу ЕК
Когато представи плана си за седемгодишния бюджет на ЕС в сряда
“Ниско висящи плодове”
Освен с по-голям обем, ОИСР препоръчва и пренасочване на част от съществуващите средства към отбрана и по-добра интеграция на енергийните пазари – което би намалило цените и стимулирало икономическия растеж.
Организацията предлага също да се засили ролята на Брюксел в управлението на трансгранични проекти – например в енергетиката и отбраната.
“Не търсим идеалното решение – важно е да се оберем ползите от първи ред”, казва Страски.
Някои анализатори смятат, че амбициите трябва да са още по-смели. Според Жолт Дарваш от мозъчния тръст Bruegel, бюджетът трябва почти да се удвои, за да покрие разходите за климатичния преход и погасяването на дълговете, натрупани по време на пандемията.
“ЕС е под все по-голям натиск да поема отговорност по теми, които вече не се ограничават в рамките на отделни държави”, се казва в доклада на Bruegel. “Климат, дигитализация, конкурентоспособност, сигурност, отбрана, миграция, външна политика – всички тези предизвикателства изискват добре финансирани, съвместни действия. Но бюджетът на ЕС остава остарял и неприспособен към тези реалности.”
Дарваш предлага бюджетът да достигне около 2% от БВП – приблизително в съответствие с нуждата от 800 милиарда евро годишно допълнителни инвестиции, за които говори и Драги.
Франция подкрепя идеята за по-голям бюджет. Германия и Нидерландия обаче се противопоставят.
“Швеция не приема автоматично тезата, че след като имаме нови предизвикателства, трябва да увеличим бюджета”, казва министърката по европейските въпроси на страната Джесика Розенкранц. “Трябва да се преразгледат приоритетите в рамките на вече съществуващия бюджет.”
Швеция настоява да се отделят повече средства за отбрана и сигурност – макар че някои юристи поставят под съмнение дали договорите на ЕС позволяват пряко финансиране на военни разходи чрез бюджета.
“Още не е ясно как точно ще бъде оформено това”, признава Розенкранц. “Но е ясно, че отбраната, сигурността, подкрепата за Украйна и конкурентоспособността са области, на които новият бюджет трябва да отговори.”
Драги също предлага сериозно опростяване на бюджета – идея, която фон дер Лайен възприема, като планира обединяване на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд в един мащабен мегапакет.
Вторият основен стълб в новата МФР ще бъде Европейският фонд за конкурентоспособност – с инвестиции в ключови индустрии и научни изследвания. Третият – нов външен фонд за действия, който ще обедини помощта за развитие и дипломатическите усилия на ЕС.
Но още сега някои страни и политици са силно обезпокоени от тези промени – особено в частта за финансирането на фермерите и по-бедните региони.
Данъци на ЕС?
Дотук с разходите. По-трудният въпрос е: откъде ще дойдат парите?
Дебатът около така наречените “собствени ресурси” на ЕС – дали и как Съюзът да получава приходи чрез собствени данъци или механизми – отново набира сила.
Аргумент в полза на такива ресурси е, че така се избягват споровете за т.нар. “нетни салда” – колко внася и колко получава всяка страна. Страни като Германия, Нидерландия и Швеция традиционно са сред най-големите донори – и това е политически чувствителна тема у дома.
Комисарят по бюджета Пьотр Серафин обещава “амбициозен пакет от собствени ресурси”, който да увеличи финансовия капацитет на ЕС и да бъде социално и политически приемлив.
Но Швеция не е съгласна.
“Не виждаме нужда от нови ресурси и категорично се противопоставяме на европейски данъци”, казва Розенкранц. “Има дебат за използване на средства от Схемата за търговия с емисии, Механизма за въглеродна корекция по границата и други източници. Но ние настояваме да се търсят вътрешни пренасочвания на средства в съществуващия бюджет.”
Върховенство на правото
Един от начините за спестяване, казва тя, е “да не отива нито едно евро в страна, която нарушава демократичните стандарти”. Това съвпада с усилията на Комисията да засили т.нар. механизъм за условност – финансова санкция срещу държави като Унгария, обвинявани в нарушаване на върховенството на закона.
Но тъй като бюджетът изисква единодушие, Унгария може да блокира всичко. Това подчертава основния въпрос:
За какво изобщо е Европейският съюз? Колко трябва да правим заедно – координирано от Брюксел – и колко да оставим на национално ниво?
Мащабът и приоритетите на новия бюджет ще бъдат отговор именно на този въпрос.
“Ако погледнете историята на преговорите за предишните МФР, ще видите, че промените между тях са били минимални”, казва Дарваш от Bruegel. Според него най-големият риск ЕС да не посрещне успешно предизвикателствата е в това, че изискването за единодушие между 27 държави силно ограничава възможностите за реформа.
“Имаме огромна инерция и закостенялост”, казва той. “И аз лично съм скептичен, че този път ще има голяма промяна.”
