Институтът за териториално планиране (ИТП) „Урбаника“ проведе изследване на промишлените предприятия в Русия (достъпно в „Комерсант“), въз основа на резултатите от което изложи няколко тези за състоянието на националната промишленост и степента на зависимост на регионалните икономики от нея. Най-интересните изводи са, че почти всички руски градове с милион жители се намират в постиндустриален етап на развитие и активно формират нов тип промишленост – „Индустрия 4.0“ с висока степен на автоматизация на процесите, а дори икономиките на еднопромишлените градове, които остават зависими основно от едно предприятие или отрасъл, са станали по-устойчиви.
Прясно изследване на Института за териториално планиране „Урбаника“, за което авторите са събрали почти всички открити данни за съществуващите промишлени предприятия в Руската федерация, тяхната дейност, брой на заетите и въздействие върху икономиката на населените места и регионите на присъствие, показва, че икономиката на Руската федерация, както и на целия развит свят, върви по пътя на постиндустриалното развитие и въпреки разпространението на промишлеността в регионите, нейното въздействие върху икономиката им променя своя характер.
„Една от основните цели на нашето изследване беше да проверим хипотезите за преформатирането на плановата икономика на СССР в корпоративна икономика на Русия. Интересно беше да се оцени степента на проникване и влияние на корпоративните структури в промишления скелет на страната, да се откроят проблемите на малките и еднопромишлените градове. Мащабно актуализиране на данните за промишлеността не е правено от 35 години – от последното издание на Атласа по икономическа география през 1989 г. Искахме да обхванем основните градове на страната, за да обрисуваме цялостна картина на индустриална Русия, която включва стотици малки градове извън столичните агломерации“, казва Федор Конков, управляващ партньор на ITP Urbanika.
Брой промишлени предприятия и заети в промишлеността, по региони
- 1-50 предприятия
- 51-100
- 101-200
- 201-300
- 301-400
- 401-500
- до 10 000 служители
- 10-50 хил.
- 50-100 хил.
- 100-200 хил.
- 200-300 хил.
Така само в 7,5 % от най-големите и най-големите градове на Руската федерация (с население от 250 хил. до 1 млн. души) над 10 % от населението е заето в промишлени предприятия, докато по-голямата част от градовете с население над 1 млн. души са постиндустриални, като икономиката им се основава предимно на търговия, услуги, цифрови индустрии и технологии. Изключение правят Нижни Новгород, Перм, Самара и Челябинск, където делът на заетите в промишлеността е съответно 11%, 8%, 7% и 7%.
От друга страна, жителите на Москва, Санкт Петербург и Краснодар са заети в промишлеността с по-малко от 2%, докато в другите големи градове делът варира от 2,5% до 6%.
Постиндустриалната икономика е характерна и за областните центрове и предградията на градовете с милион жители: там броят на заетите в промишлеността също не надхвърля 2%.
Въпреки това заетостта в преработващата промишленост в големите и най-големите градове нараства, което се дължи както на развитието на нов тип промишленост на мястото на остарелите предприятия, така и вероятно на бума във военнопромишления комплекс и руското производство поради въвеждането на международни санкции след 2022 г. Още през 2019 г. мнението за ролята на промишлеността в икономиката на градовете с милион жители беше различно – по това време в Руската федерация широко се обсъждаше деиндустриализацията с преминаването на промишлеността към концепцията Индустрия 4.0 (стратегия, възприета от Германия за развитие на автоматизирана промишленост в постиндустриалната епоха, обхващаща не само производството, но и инженеринга и управлението; вж. в. „Комерсант“ от 30 декември 2016 г., 27 април 2017 г., 14 март 2019 г.).
Интензификацията на преработката през последните години обаче не изключи тази тенденция, а по-скоро я „погълна“: сега големите населени места имат за цел не толкова да премахнат промишлеността, колкото да я трансформират в духа на „Индустрия 4.0“, доколкото това корелира с наличието на технологии и оборудване.
Например, между 2017 и 2023 г. заетостта в промишлеността ще нарасне над средното за страната в Москва, Московска област, Санкт Петербург, Ленинградска, Нижегородска област и Татарстан. „На тези региони се пада половината от общия ръст на заетостта в промишлеността на Русия и те подхранват развитието на свързаните с нея сектори на услугите и образованието“, се казва в проучването. И до 2022 г. индустриализацията на големите градове е била улеснена от процесите на заместване на вноса, наличието на пазари за продажби, липсата на логистични проблеми и наличието на квалифициран персонал. Авторите наричат основно ограничение на процеса в момента охлаждането на икономиката, причинено от високия основен лихвен процент.
Разчитането на „традиционната“ структура на промишлената икономика сега е по-скоро достояние на малките общини в провинциална Русия.
Така например в малките градове, където населението не надвишава 50 хил. души, делът на жителите, работещи в промишлени предприятия, е висок – 17%, достига над 25% в 29 от 553 малки града и наполовина, до 8%, в селата и населените места от градски тип. „Индустриалните“ малки градове и агломерации по-често са специализирани в минното дело, металургията, хранително-вкусовата промишленост.
В същото време малките градове запазват зависимостта си от едно или две големи предприятия (известен от 2000 г. като „проблемът на моноградовете“ – с рискове за икономическата устойчивост на тези населени места при промяна на пазарните условия на монопроизводството на продукти, а още повече – при отказ на собствениците да подкрепят работата им). По данни на Urbanica днес в Русия има 700 градообразуващи производства, в които са заети повече от 10% от всички жители на дадено селище. В малките градове се намират 13% от тези предприятия, а в селата и населените места – 83%.
Особен тип индустриални малки градове – „нефтогазови“ и, в по-широк смисъл, „добивни“. Авторите на „Urbanica“ са идентифицирали и 327 населени места, в които живеят над 3 хил. души, а делът на заетите в предприятието надхвърля 10%. Една четвърт от тези предприятия са свързани с добив на полезни изкопаеми, включително 7% – нефт и газ. В предприятията за добив на полезни изкопаеми често работят над 30% от населението на града, докато другите сектори на икономиката са слабо развити. Такива селища са още по-зависими от световните цени на ресурсите и пазарните условия.
Около 16% от малките градове са специализирани в машиностроенето, военно-промишления комплекс и електрониката, 9% са ориентирани към химическата и целулозно-хартиената промишленост, 8% – към металургията. „В тези сектори промишлеността играе по-малка роля, отколкото в минното дело. В повечето от тези градове заетостта в заводите не надхвърля 20%“, се казва в проучването.
Авторите на изследването обаче подчертават: икономиката на градовете с един отрасъл се е трансформирала и е станала по-устойчива, а значителна част от трудоспособното население работи на ротационен принцип и използва махаловидна миграция.
Припомняме, че днес 321 общини имат статут на еднопромишлени градове, но Министерството на икономиката възнамерява да преразгледа критериите за класифицирането им в тази категория: общинските райони ще могат да претендират за този статут, докато населените места, които са част от агломерация, с изключение на тези, които са ядро на такава агломерация, няма да могат. Очаква се броят на градовете с един отрасъл да бъде намален до 218.
Според Роман Попов, експерт от Института за градска икономика, изключването на еднопромишлен град от списъка може да се нарече „история на успеха“ – населеното място вече не зависи от конкретно производство. По-рано за активното преобразуване на икономиката на еднопромишлените градове от страна на Министерството на икономиката разказа и „Комерсант“. „Монозависимостта намалява, бизнесът, който не е свързан с градообразуващите предприятия, се е увеличил три пъти. Ръстът на броя на заетото население също е положителна тенденция“, казаха те.