Сблъсък между друзи и бедуини в Сирия
На 15 юли Дамаск обяви разполагането на войски в южната провинция Ал-Сувейда, където се провеждат мащабни сблъсъци между бедуински милиции и друзки въоръжени групи. Според правозащитници са убити повече от 100 души, повечето от които друзи.
Израел се намеси в конфликта. В съвместно изявление на 15 юли министър-председателят и министърът на отбраната Бенямин Нетаняху и Йизраел Кац обявиха удари по цели в района на Ал-Сувейда, за да защитят друзката общност, която е обвързана с “дълбок братски съюз” с израелските друзи. На 16 юли Израел обяви решение за увеличаване на силите си в близост до границата със Сирия.
“Израелските сили за отбрана ще продължат да действат както в отбранителна, така и в настъпателна посока, за да гарантират безопасността на израелските цивилни граждани”, заявиха ЦАХАЛ в своя канал в Telegram.
ЦАХАЛ съобщи също, че е нанесъл удари по комплекса на Генералния щаб на сирийските въоръжени сили в Дамаск и по друг военен обект в близост до президентския дворец.
На фона на тези събития израелските друзи масово се опитват да пробият границата със Сирия, за да предоставят помощ на съверците си.
“Друзите масово се придвижват към Голанските възвишения (…) В тези часове се извършва шокиращо и брутално клане в друзката планина в Южна Сирия, където хладнокръвно се избиват невинни цивилни – жени, деца и възрастни хора”, пише изданието Ynet, като се позовава на изявление на лидера на израелските друзи Мвафак Тариф.
Причини за конфликта
След падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. на власт в Сирия идва групировката “Хаят Тахрир аш Шам” (организацията е призната за терористична организация в Руската федерация и е забранена). По това време в страната избухват протести: първоначално са възмутени жителите на Латакия, където живеят предимно алауити, към които принадлежи Асад. По-късно недоволството от новите сирийски власти прераства във въоръжени сблъсъци с други групировки. Срещу новите правителствени сили се обявиха и друзите.
Новите сирийски власти се разправиха твърдо с протестите на националните малцинства. По време на управлението на Асад друзите разполагат със собствени сили за самозащита. Те разполагаха с достатъчно малки оръжия, за да се защитават от радикални групи. Въпреки че друзките лидери многократно изразиха готовност да сътрудничат на новите власти, те вече нямаха доверие на преходното правителство, оглавявано от бившия военен Ахмед ал-Шараа.
Сегашното изостряне на обстановката се дължи на факта, че в сегашната сирийска армия работят предимно членове на радикални сунитски групи, участващи в преследването на друзите.
Един от лидерите на сирийската общност на друзите, Хикмат ал-Хиджри, заяви, че преговорите с преходното правителство на Сирия са довели до нищо. Той призова съверците си да се противопоставят на военния натиск от страна на Дамаск.
“Днес или ще останем сирийци и ще отхвърлим униженията и обидите, или ни очакват десетилетия на унижения и обиди”, каза той.
Съобщава се, че откритите сблъсъци са започнали в неделя, 13 юли. Тогава бе съобщено, че въоръжени групировки са нападнали друзки селища в провинция в Южна Сирия и са блокирали магистралата, която ги свързва с Дамаск. По данни на сирийското министерство на отбраната по време на сраженията са загинали над 30 души, повече от 100 са били ранени, обявена е и смъртта на 20 бойци от силите на преходното сирийско правителство.
Във вторник, 15 юли, Дамаск обяви разполагането на войски и сили на Министерството на вътрешните работи в размирните райони. Твърди се, че целта на операцията е прочистването на незаконните формирования.
Кои са друзите
Друзите са затворена етнорелигиозна група араби в Близкия изток. Те изповядват друзизма – монотеистична религия, основана на исмаилитския шиизъм с елементи на юдаизма. Живеят в западната част на Сирия (около 700 хил. души), както и в Ливан (около 300 хил. души), в северната част на Израел (повече от 150 хил. души). Според тяхната религиозна и културна традиция им е забранено да създават собствена държава. Брачните отношения се насърчават само между членове на собствената им общност.
Те пазят в тайна от външни лица основите на своята доктрина. Този принцип те наричат “благоразумно укриване”.
Друзите се формират в началото на XI в. във Фатимидски Египет като религиозна общност, изградена около обожествяването на личността на халифа ал-Хаким. Те стават известни през 1017 г. с проповедите на богослова Хамза ибн Али. В резултат на преследванията в Египет последователите на общността се преместват на територията на Сирия и Ливан, където до 1043 г. се занимават с проповядване на учението сред местното население.
В началото на XVIII в. друзите мигрират на територията на днешна Сирия от планините на Ливан и Антиливан. Те постигат значителна автономия в Османската империя, срещу чиито власти периодично се бунтуват. През 1925-1927 г. друзите стават първата конфесионална група, която се бунтува срещу френското колониално присъствие. Под тяхно влияние размириците се разпространяват в цяла Сирия и части от Ливан.
Поради това друзите започват да играят важна роля в борбата за сирийска независимост, а след като я получават, и във въстанието от 1954 г. и свалянето на военния режим на Адиб ал-Шишакли. След неуспешния опит за преврат, извършен от друзкия майор Салим Хатум през 1966 г., друзите са изключени от ръководството на армията и от политическия живот като цяло.
През 2011 г. антиправителствени протести обхващат целия друзки регион, тъй като сирийското население участва в регионалното движение, известно като “Арабска пролетПротести в арабските страни и Северна Африка от декември 2010 г. до декември 2012 г..
По време на тези събития друзките религиозни и политически лидери заеха неутрална и изчаквателна позиция и не подкрепиха нито правителствените сили, нито опозиционните групи.
В периода 2015-2016 г. антиправителствените настроения в друзката общност нараснаха поради тежкото икономическо положение и широко разпространената корупция, а от 2020 г. насам протестната активност в региона се увеличи.
Основният център на населението на друзите днес е Сирия. Те съставляват приблизително 3 % от населението на страната. Друзите са третото по големина етнорелигиозно малцинство в Сирия след кюрдите и алауитите.
Те населяват района Джебел ад-Дуруз в провинция Ал-Сувейда, с център едноименния град. Към 2010 г. друзите съставляват 90 % от населението на тази провинция. Друзите живеят и в 18 селища в района Джебел ал-Суммак в провинция Идлиб, в планината Джебел ал-Шейх в провинция Кунейтра на границата с Голанските възвишения и в югоизточното предградие на Дамаск Джараман.
