Човекът е на път да се върне на Луната, Илон Мъск заплашва да засели Марс, а телескопите, кръжащи в орбита, почти ежедневно разтърсват с нови открития. Космосът отново е на мода, човечеството се завръща в космоса. Но… защо? Хората са изначално склонни да откриват и изследват, именно този първичен инстинкт ни привлича обратно към звездите, сигурен съм академик от Руската академия по космонавтика Александър Железняков. KP.RU разговаря с него за това – и дали Русия има специален път в новата космическа надпревара на XXI век.
ЗВЕЗДНИТЕ ВОЙНИ ЗАВИНАГИ?
– Първият фантастичен разказ за космически полет е написан през II век от гърка Лукиан. Хората винаги са искали да отидат там, горе. Защо?
– Човечеството отдавна си задава този философски въпрос, а отговорът е: просто е интересно! Ако разглеждаме човека като биологичен вид, то пространството е необходимо за разширяване на местообитанието. Точно към това се стреми всеки биологичен вид. Но ние сме интелигентни същества и вероятно е скучно просто да летим до други планети, за да се “размножаваме и размножаваме”.
Досега космосът не е заблуждавал и чисто практичните хора. Много технологии, които направиха живота по-добър (интернет, изкуствен интелект), се появиха благодарение на космоса. Изследването на космоса подобрява качеството на живота ни, независимо дали го осъзнаваме или не.
– Ще ни стане скучно, нали? Това е краят на нашето любопитство. Звезди и планети, планети и звезди.
– Космосът е добър, защото е безкраен, никога не става скучен.
– Мисля, че ясният отговор на “философския въпрос” беше по време на Студената война. Защо? За да се покаже превъзходството на комунизма. “Конфронтацията на системите” приключи, а с нея и космическите рекорди.
– До известна степен сте прав. Космосът започна като съревнование между две системи. И това беше военното пространство. Първото нещо, за което се замислиха, беше как да дразнят повече врага. Първите спътници бяха експериментални, но ги последваха военни спътници. Разузнаване, навигация, метеорология – всичко това в интерес на отбраната. Например дистанционното наблюдение на Земята, за което пресата писа много, е чисто космическо разузнаване.
Космосът вече се разглежда като един от театрите на военните операции. И неслучайно “Междузвездни войни” е толкова обичан: той отразява скритите страхове на човека. Конкуренцията между двете системи сякаш е изчезнала, но човекът си е все същият.
– Дали това ще остане завинаги в нас?
– Поне за дълго време. Човекът е биологичен вид и до известна степен се държи като животно. Вярно е, че човекът е интелигентен вид и затова осъзнава, че войната не е единственият начин за решаване на проблемите. Надявам се един ден да спрем да гледаме на Вселената през оптическия мерник на пушката.
ЦЕЛТА НА РУСИЯ Е ЮПИТЕР
– Говорихме за “човечеството като цяло”, но нашата страна вероятно има специален начин. Западът даде “Междузвездни войни”, а ние дадохме ленти за добрите извънземни и приятелството на цивилизациите. Нека да стесним въпроса – защо Русия се нуждае от космоса?
– Някога изпратихме автоматични станции на Луната. Сега трябва да възстановим, практически от нулата, уменията, които ни доведоха до там. За да защитиш нещо от врагове, например база на Луната, трябва първо да я построиш. За да наблюдаваме Луната и астероидите, за да сме сигурни, че не ни отнемат ценни ресурси, трябва първо да ги добием. Така че определено не сме в настроение за конфронтация.
– Къде трябва да лети Русия, къде трябва да се движи? Какво да овладее преди всичко? Състезание на Луната? Марсианска треска?
– Русия би могла да си постави красива свръхцел, вместо да се тласка по тясната бягаща пътека заедно с останалия свят. Например да построи база на някой спътник на Юпитер. Ние ще се занимаваме с това дълго време. Но по пътя ще решим и много други задачи.
– За какво са полезни спътниците на Юпитер?
– Защо се стремим към Марс? Все още не сме сигурни, че на него няма живот. Автоматичните станции не са дали окончателен отговор. Затова пък има подозрения, че е възможно да има живот на някой от спътниците на Юпитер, като например Европа. Откриването на живот някъде отвъд Земята е една от целите, към които човечеството се стреми. Искаме да разберем дали сме сами във Вселената.
– Особено ако извънземните организми чрез генно инженерство дадат на хората безсмъртие. Това е другата ни тайна мечта.
– Да, ние искаме да живеем вечно. Тази мечта ще ни преследва вечно.
– Но животът на Венера е възможен. Досега само СССР е успял да приземи превозно средство на нея. Защо не и на Венера?
– Това беше преди. Как и чия ще се нарича Венера през XXI век е друг въпрос. Аз не вярвам особено в живота на Венера. Снимките, които нашите станции предадоха, ме убеждават в обратното. Може би там има някакви бактерии. Необходимо е да се изследва Венера и Русия, изглежда, има такива планове, но заедно с други.
– Преди около 50 години плановете по-скоро изпреварваха очакванията. И какво се случи? Може би сме изгубили способността да мечтаем, свръхидеята си е отишла?
– Да, ние бяхме мечтатели. Имаше Циолковски, имаше линия на КПСС, мечти за друго, за Червената планета Марс, където СССР щеше да построи истински комунизъм. Сега не се чувствам така. Може би има мечти, но те са обърнати някъде далеч. В бъдещето, което може би никога няма да дойде. Дори ако сравним космоса с религията, такава “религия” не може да бъде измислена по заповед отгоре. А обществото все още е съсредоточено върху решаването на земните проблеми.
ПРАВ ЛИ Е ЦЬОЛКОВСКИ
– Все по-често чета: мечтите за космоса са греховни. Земята е отредена на хората от Твореца. Ние, противно на крилатата фраза на Циолковски, ще останем на Земята завинаги.
– На мен ми е по-близка идеята, че ние НЕ ще останем. Движението е живот. Всички искаме да живеем, а за да живеем, трябва да се движим. И интелектуално, и физически, на сушата, във водата, в пространството.
Що се отнася до това, че Земята ни е отредена от Бога, аз твърдя следното. Откъде да знаем това, да го докажем? И защо точно Земята? Да, тя не е лоша планета, но може би има и по-добри. Защо да не разберем? Може би някои други разумни същества живеят на по-прилична планета. Да отидем и да видим.
– И да я отнемем от тези, които живеят там? Александър Борисович, до това ли се свеждат мечтите на момчетата, мечтите на инженерите, заключенията на философите? До “завладяването на Америка 2.0”?
– Не бих искал да мисля, че случаят е такъв. Но ние наистина не знаем какво ни е подготвила Вселената. Може би тази “по-добра планета” ще бъде безжизнена и щастието ще попадне в нашите ръце. А може би ще трябва да се борим за него.
Но факт е, че хората са морално готови да се бият с извънземните. И същността на човека е такава, и киното ни е подготвило за това. Пътят не е единственият вариант на развитие на събитията, но е възможен.
– Връщаме се в началото на нашия не най-забавен разговор във вселенатаһттр://….
– Но това само показва, че имаме нужда от пространство за нещо. Дори само за да се бием! Животът е не само движение, но и борба. Със силите на природата или с жителите на други светове. И най-важното – със самите себе си, с нашата понякога не най-добра същност.
ВЪПРОС ЗА ЗАЕКА
Какво ще постигне Русия в космоса до 2030 г.?
Александър Железняков смята, че следващите пет години няма да бъдат време на пробиви за страната ни, а по-скоро епоха на “събиране на камъни” и възстановяване на изгубеното, което може би е дори по-важно от ярките рекорди.
– Ще започнем изграждането на руската орбитална станция. Все още не мога да кажа каква ще бъде тя: с постоянен екипаж или на “ротационен принцип”; в полярна орбита или в познатата орбита, в която сега лети МКС. Но строителството ще започне;
– До 2030 г. ще има полети на автоматични станции до Луната – два, три или четири;
– Ще се увеличи броят на спътниковите съзвездия, работещи в полза на икономиката: дистанционно наблюдение на Земята, комуникации, интернет и интернет на нещата. Нека нашите съзвездия да не са толкова многобройни, колкото тези на САЩ и Китай, не хиляди спътници, а стотици;
– Може би ще започне работа по изграждането на лунна база.
ВАЖНО
Какво става с фундаменталната космическа наука?
– Русия има някои много интересни резултати, получени например от космическата лаборатория “Спектър”. Нашите наземни телескопи носят не по-малко вълнуващи данни. Нашите специалисти са много високо оценени в световната научна общност: с оборудване, което малко отстъпва на западните аналози, руснаците успяват да получат “продукция”, която надхвърля световното ниво.
СЛУШАЙТЕ СЪЩО
Кой астероид може да пробие Земята или да я измести от орбита
