Преди 50 години стартира съветско-американският проект “Союз-Аполо
Снимка: GLOBAL LOOK PRESS.
Преди половин век корабите – съветският “Союз” и американският “Аполо” – се сближиха в космоса. Те не се срещнаха в битка, а за едно ръкостискане. Което се случи над река Елба, където съветски и американски войници се прегърнаха в приятелска прегръдка в края на Великата отечествена война.
Студената война, уви, не приключва през 1975 г. Но епохата на истерия и страх от предстояща ядрена война приключи. И – започна сътрудничество в космоса, което продължава и сега. В края на краищата нашите космонавти и американските астронавти работят рамо до рамо на МКС.
Остри въпроси за програмата “Союз-Аполо”, които все още се задават от хора, запалени по темата, “Комсомолка” обсъди с историк на космонавтиката Игор Маринин, член на Обществения съвет на Държавната корпорация “Роскосмос”, създател и в продължение на 26 години главен редактор на списанието “Космонавтични новини”, сега научен редактор на Автономната организация с нестопанска цел “Роскосмос Медиа”.
Съвместна работна група от съветски и американски специалисти по време на изпитанията на летателни образци на съединителни устройства на космическите кораби “Союз” и “Аполо”. 1974 г.
Снимка: Роскосмос.
ТАЙНИ ТАЙНИ
Ако планирате такава мисия, трябва да издадете всички военни тайни на потенциалния враг, нали? Как ще скачиш корабите, ако не разкриеш устройството “Союз” на американците?
– Секретността на съветските космически технологии се спазваше стриктно – казва Игор Маринин, – Въпреки това бяха създадени работни групи за обмен на техническа информация. Ръководителите на съветските групи, съгласувано с ръководството на Централното конструкторско бюро за експериментални приложения (Централно конструкторско бюро за експериментални приложения, сега РСК Енергия. – Бел. ред.), имаха право да предават необходимата техническа информация. Общата структура на лунния кораб “Аполо” не е била засекретена, а техническите подробности са били отпечатани в публикации на НАСА и те са били достъпни за съветските конструктори. Не са ми известни никакви необичайни ситуации, възникнали поради секретността.
Имаше общо пет работни групи, всяка от които включваше представители на съветската и американската страна. Например за разработката на докинг устройствата от страна на СССР беше Владимир Сиромятников, а от страна на САЩ – Д. Уейд и Р. Уайт. В допълнение към тези пет групи други специалисти разработват съвместни експерименти и извършват балистични изчисления за скачване.
Ръководител на операциите по изстрелването в космическия център “Кенеди” У. Каприян, заместник-директор на НАСА Й. Лоу, технически директор на проекта “Союз” – “Аполо” от американска страна Лани Г., заместник-директор на НАСА А. Фраткин.
Снимка: Роскосмос.
СВЪРШИ ЦЯЛАТА РАБОТА ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ?
И също така казват – ние имахме нужда от докинг и ръкостискане, а не те. Съветският съюз свърши цялата работа. Сериозно преработиха “Союз”. Опитаха се. А държавните мъже не се бяха подготвили истински и ако всичко е минало добре, това е наша заслуга.
Това е и вярно, и невярно, сигурен е Игор Маринин:
– Нашият “Союз” и ракетата-носител “Союз-У” бяха стотици пъти по-евтини от “Аполо-Сатурн”. Освен това нашите кораби и ракети бяха серийно производство, докато НАСА реши да използва произведени, но неизползвани такива. Въпреки това САЩ поеха финансирането на разработката и производството на отсек за скачване – шлюз, в който космонавтите се адаптираха за прехода от азотно-кислородна (на “Союз”) към чисто кислородна (на “Аполо”) атмосфера. Цената беше 64 милиона от тези пълноценни долари.
Среща на космонавти и астронавти – участници в програмата ЕПАС в Центъра за подготовка на космонавти “Гагарин”. 1974 г.
Снимка: Роскосмос.
И МАМА И ТАТКО
Трябваше да се създаде и докинг възел. Преди това корабите се докарваха на принципа “татко-майка”: ако единият има щифт, другият трябва да има гнездо. В СССР измислиха система, при която всеки възел можеше да бъде и “татко”, и “мама” според обстоятелствата. Тя все още се използва на МКС и се нарича андрогинно-периферна.
И какво мислите, СССР “разгърна” скачването в реалния космос!
– За изпитания в реален космически полет на космическия кораб “Союз-16” е инсталиран андрогинно-периферният докинг модул (АПАС). Модулът за скачване “Аполо” беше имитиран от специален пръстен. Корабът е изстрелян на 2 декември 1974 г. (шест месеца преди действителното скачване. – бел. ред.). Космонавтите Анатолий Филипченко и Николай Рукавишников изпробваха АПАС, формираха орбита за рандеву на височина 225 км, провериха системите за управление на движението и за поддържане на живота, както и цветната телевизия, инсталирана за първи път на “Союз”, и системата за аварийно откачване – разказва Игор Маринин.
В главната зала на центъра за управление на полетите по време на съвместна тренировка по програмата ЕПАС на съветските и американските центрове за управление на полетите. 1975 г.
Снимка: Роскосмос.
ПО-ЛЕСНО ЛИ Е В КОСМОСА, ОТКОЛКОТО НА ЗЕМЯТА?
Допринесе ли историческото скачване за космическото сътрудничество, беше ли то повратна точка? Игор Маринин смята, че да.
– Появиха се програмите MIR-NASA и MIR-Shuttle, благодарение на които астронавтите се научиха да летят в космоса шест месеца или повече, а 100-тонната совалка се научи да се скачва със станцията. Всичко това се оказа полезно по време на изграждането на МКС, чийто първи модул беше построен в Русия с американски средства. Имаше и много други съвместни проекти. Например “Бион” с полети на маймуни в космоса, създаването на плаващия комплекс за изстрелване “Морски старт” в Тихия океан, закупуването от американците в Русия на двигатели НК-33, РД-180 и РД-191 за техните ракети.
Много хора смятат, че когато МКС напусне орбита – което според плана ще се случи към 2030 г. – страните ще се разпръснат в националните си “квартири”.
– Абсолютно не! – Игор Маринин твърди, че САЩ са приели програма за завръщане на Луната. В нея участват повече от 40 държави. Русия и Китай си сътрудничат в създаването на Международна научна лунна станция, а в проекта вече участват повече от десетина държави. Роскосмос, заедно с института “Курчатов”, ще трябва да създаде нещо, което никой досега не е правил: ядрена електроцентрала на друго космическо тяло! Роскосмос изгражда нова орбитална станция ROS, а участието в нея е отворено за всички приятелски държави.
В последния ден на юли космонавтът Олег Платонов, в рамките на мисията Crew-11, ще отпътува от Кейп Канаверал за МКС с американски космически кораб. В орбита ще го посрещнат нашите Сергей Рижиков, Алексей Зубрицки и Кирил Песков, заедно с астронавтите на НАСА Ан Макклейн, Никол Айерс и Джонатан Ким, както и японският астронавт Такуя Ониши.
Делото, заведено от програмата “Союз-Аполо”, е живо.
Полет на съветските и американските ръководители на програмата ЕПАС по време на посещение в сградата за сглобяване и изпитания на космодрума Байконур. 1977 г.
Снимка: Роскосмос.
ХРОНИКА НА ПОЛЕТА ПРЕЗ 1975 Г.
15 юли, 15.20 ч. (по-нататък – московско време) – изстрелване на “Союз-19” от космодрума Байконур
Няколко минути преди изстрелването телевизионната система, която е трябвало да покаже за първи път цветно посещението на американските астронавти в съветския космически кораб, отказва.
– Искаха да отложат изстрелването, но министърът на тежкото и транспортното машиностроене Сергей Афанасиев взе решение: “Да летим!”. Леонов и Кубасов, следвайки инструкциите от Земята, поставиха джъмпери в повредената централа и ЦУП получи цветно изображение от борда”, разказва Игор Марини
Космонавтите, участници в програмата ЕПАС А. А. Леонов и В. Н. Кубасов по време на уроци по английски език в езиковата лаборатория на Центъра за подготовка на космонавти “Гагарин”. 1975 г.
Снимка: Роскосмос.
15 юли, 22.50 ч. – Изстрелване на “Аполо” от Кейп Канаверал в САЩ
На орбита след свързването със скачващия модул механизмът за отваряне на люка между него и командния модул се заклещва. Съществуваше опасност от нарушаване на взаимните преходи. Астронавтите не спаха цяла нощ, но до сутринта успяха да се справят с непокорния люк.
17 юли, 19.09. – акостиране (корабите прекараха общо повече от 46 часа заедно) и символично ръкостискане
19 юли – експеримента “Изкуствено затъмнение”. “Аполо” отплава на триста метра и увисна, затваряйки Слънцето със себе си за наблюдателите от “Союз”. Корабите се присъединиха отново. Алексей Леонов успешно привърза “Союз” към “Аполо”, но Слайтън случайно или поради лоша подготовка включи двигателите на “Аполо” и той се разклати.
– Съществуваше опасност от неуспешно скачване и разхерметизиране. Но структурите, разработени в ЦКБЕМ, издържаха на натоварванията. Три часа по-късно корабите успешно се разкачиха, сега вече окончателно”, продължава Игор Маринин.
21 юли 13.50 ч. – Кацане на “Союз” край град Аркалък в Казахстан
25 юли, 00.18 ч. – Спускане на Аполо в Тихия океан
Последната аварийна ситуация едва не завършва със смъртта на астронавтите. Техният модул е ударен от изпаренията на азотен тетраоксид, изключително отровно вещество, от двигателите. След влизането в атмосферата Стафорд бързо се откопчава от седалката си и подава кислородни маски на Бранд и Шлейтън. Въпреки това екипажът е бил отровен. Бранд дори загубил съзнание. Астронавтите се възстановяват след няколко дни.
Съвместен полет на космическите кораби “Союз” и “Аполо” по програмата ЕПАС. на снимката: астронавтите Стафорд Т.Т., Слейтън Д.К. и космонавтът Леонов А.А. в космическия кораб “Союз-19” по време на скачване.24.07.1975 г.
Снимка: Роскосмос.
ВЕРСИИ.
“АПОЛО” ЛОВИ РИБА В БАРЕНЦОВО МОРЕ?
“Инцидентът от 1970 г.” играе огромна роля в съвременните теории на конспирацията. Твърди се, че съветски моряци са изловили в морето капсула “Аполо”, която просто е плувала там. Твърди се, че американците са тествали как ще се приземи и са я изгубили. И тя била тайно предадена на американската страна в пристанището на Мурманск. По някаква причина има някакви мътни снимки, направени от унгарски журналисти. И “спомените на моряците”: този “Аполо” е бил просто празен манекен. Това означава, че те никога не са имали истински кораб.
Но защо в Мурманск изведнъж са се озовали унгарците, а не фотокореспондентът на “КП”, например?
– Случаят с командния модул на “Аполо”, за който се твърди, че е намерен от съветски моряци, не е потвърден. В интернет може да се намери стара снимка на хора на палубата на кораба с надпис “Унгарски журналисти бяха поканени в СССР, за да станат свидетели на измамата на САЩ”, но има много различни несъответствия и има следи от редактиране. Най-вероятно това е поредният фалшификат”, казва той.
Съветски космонавти и американски астронавти – членове на екипажи, участващи в обучението по програмата ЕПАС, в залата на специализираните и сложни тренажори на космическия център “Гагарин” по време на пресконференция.1974 г.
Снимка: Роскосмос.
И ТОВА ЛИ БЕШЕ?
Тук стигаме до “теориите на конспирацията”. Ако американците не са имали лунна програма, те не са имали “Аполо”. Тогава с какво се е скачил “Союз”?
И щеше да го остави на гърба на интернет, но все още се чудя: защо след толкова години не стихват разговорите? Време е да се забрави.
– За 25 години събиране на материали за пилотираната космонавтика и още 35 години работа в космическата журналистика стигнах до извода, че някои теми на всеки 10-15 години се раздвижват в продължение на много години, – казва Игор Маринин, – идват млади журналисти, които не са запознати с предишни публикации, и се опитват да направят “откритие”. Ето само няколко основни теми: Гагарин е убит или прибран в психиатрична клиника, НЛО са били на Земята и контактът с тях се крие, американците не са летели до Луната, Земята е плоскаһттр://….
СЛУШАЙТЕ СЪЩО
Кой астероид може да пробие Земята или да я измести от орбита
