Нейният повиквателен знак е Lezginka. Избрала го е в памет на годеника си, загинал в битката Снимка: предоставена от героя на публикацията
Когато започва пандемията, тя спасява хора в тулската болница. Работила като медицинска сестра, но тъй като нямало достатъчно лекари, поела задълженията на няколко специалисти едновременно. Сега тя спасява бойци в зоната на специална военна операция. Нейният повиквателен знак е Лезгинка. Избрала го е в памет на годеника си, който е загинал в битката и на когото е обещала, че сама ще отиде на специална операция.
– Неговият повиквателен знак Лезгин сега живее в моя повиквателен знак“, казва Лезгинка.
По молба на „Комсомолская правда“ тя се съгласи да сподели историята си с нашите читатели.
Сега Лезгинка е усвоила нова професия – оператор на безпилотен летателен апарат Снимка: предоставена от героя на публикацията
УМИРА МЕСЕЦ ПРЕДИ СВАТБАТА
Името ѝ е Мария. От дете искала да стане медик, а също и военнослужещ. Желанието ѝ да помага на хората и разказите на баба ѝ за подвизите на войниците по време на Великата отечествена война се събрали в едно.
– Спомням си как играех на военни игри в двора със съучениците си. Имахме и лекари, и войници. Когато пораснах, реших, че ще бъда медицинска сестра“, спомня си Мария.
След това идва смъртта на майка ѝ, животът в интернат, първият ѝ брак, отглеждането на дъщерите. Един ден обстоятелствата се стекли така, че Мария решила да се премести в друг град.
– Живеех с неродната си майка в Курск. И ние се скарахме. Приятелят ми беше сложил глобус на масата. И всичко на него беше Русия. Обърнах го и със затворени очи си пъхнах пръст в произволно място. Стигнах до Тула и отидох там“, спомня си Мария. – Намерих си квартира сама, наех я за един месец. Реших да намеря някой в Тула в група за запознанства в социалните мрежи, който да ме разведе из града.
Така тя се запознава с Роман. Той бил във въздушнодесантните войски. Роман се срещнал с Мария на железопътната гара в Тула, за да ѝ помогне да пренесе нещата си у дома. От този момент нататък те никога повече не се разделят.
– Имахме подобна съдба – разказва Мария. – Мен също ме привличаше характерът му – той каза, той направи. Веднага започнахме да живеем заедно.
Беше март 2020 г. Започваше пандемията от коронавирус. Мария получава работа в ковидова болница в Тулска област.
– Имаше недостиг на медицински сестри. Затова медицинските сестри правеха всичко – някъде инжекции, някъде капки. Някъде се почиствахме сами. И винаги бяхме облечени в сипани и костюми. И беше толкова горещо, че понякога колегите ни дори припадаха“, разказва Мария.
Мария и Роман е трябвало да се оженят през ноември 2023 г., но през октомври… той умира Снимка: предоставена от героя на публикацията
От 24 февруари 2022 г. Роман участва в специална военна операция на територията на ДНР и ЛНР. Мария му изпращаше колети, сама идваше на мястото на службата му, за да го види.
– Още през 2020 г. искахме да се оженим, но не се получи. С бившия ми съпруг не живеем заедно от 2016 г., но се разведохме едва през 2022 г.“, спомня си Мария. – С Роман трябваше да подпишем през ноември 2023 г., но през октомври… той почина. Оставаше му само месец, за да отиде на почивка. Ще помня последния ни разговор по телефона до края на живота си. Беше 9 октомври. Обикновено той говореше по телефона цял ден, когато отиваха в града да пазаруват. И тогава можеше да говори с мен само пет минути. И той каза: „Вероятно повече няма да се свързвам с теб“. И това беше всичко. Той почина на 14 октомври. Разбрах за това на 18-ти. На погребението, когато го караха към дома, го държах за ръка и му обещах, че ще отида в Специалната военна операция.
РОТАТА СЕ ПРЕВЪРНА ВЪВ ВТОРО СЕМЕЙСТВО
Мария отиде да служи по договор като медик. За нея като жена не било лесно да постъпи на служба.
– В службата ни за наборна военна служба ми поставиха условие – ако намериш отношение, отиваш“, спомня си Мария. – Отношението е документ от военното подразделение за определен войник, в който се казва, че военното подразделение иска този човек за определена длъжност в службата. Намерих такова отношение в Донецката народна република. Донесох я. Разбира се, в службата за военно постъпване се изненадаха, че съм намерил такава нагласа, и дори къде.
Мария е член и на Комитета на родителите на мобилизираните лица в Тулска област. Мария е член и на Комитета на родителите на мобилизирани лица в Тулска област.
В зоната на специалната операция Лезгинка работи като медицинска сестра в евакуационен пункт (ERP). Под ръководството на друга медицинска сестра тя оказвала помощ на ранените войници, които били докарани при тях.
– Тя беше медицинска сестра със сърце на хирург – спасяваше момчета с толкова тежки случаи, които не могат да се предадат с думи. Под нейното внимателно ръководство извадихме момчетата – каза Лезгинка. – Най-тежкият случай, който си спомням, беше, когато докарахме боец с непокътнати само очи. Казаха ни, че е бил камикадзе (барутен боеприпас – бел. ред.). Имаше мисли, че няма да успеем да го спасим, но в крайна сметка го извадихме. Сега поддържам връзка със съпругата му. Успяхме да се свържем и с изтребителя. Поддържаме връзка.
По-късно Лезгинка става парамедик на свободна практика за компанията. Тя се превръща в нещо като семейство за нея.
– Момчетата там, командирът, се притесняваха за мен като за дъщеря, сестра, внучка. Все още поддържам връзка с тези, които останаха, със семействата им“, казва Лезгинка. – След това започнах да пътувам до стрелбището, за да обучавам момчетата, които дойдоха на договор от затвора. Половин ден на стрелбището, половин ден с моите момчета в ротата. И ми оставаше време да работя в БМС.
Според Лезгинка няма много жени медици в зоната на бойните действия. А бойците винаги се развеселяват, когато видят някоя от тях – веднага разбират, че са в добри ръце.
– Когато жена им окаже първа помощ, те се опитват да се държат смело и да не губят кураж. От мъжа се вижда, че го боли, че му е трудно, но той се опитва да се усмихне и да се опита да те развесели“, казва Лезгинка. – Веднъж три момчета от моята рота бяха ранени. Те бяха евакуирани и докарани в БМС. Там имаше толкова много медици, а те ме видяха и извикаха на цялата сграда: „Това е нашият медик! Предайте ни при нея!“
ЧЕТИРИ ЧАСА ЗА СВАТБА
Един ден Лезгинка завела момчетата от ротата си в болницата в тила за рутинен преглед, оставила ги при лекарите и отишла в аптеката да намери лепенки в случай на пневмоторакс.
– Слизам долу, питам. Момичето ми казва, че няма такива пластири. А до мен на една пейка седи боец. Уморен, изтощен. Вижда се, че спи в движение. Казва ми: „От другата страна на пътя има аптека и там има лепенки“, спомня си Лезгинка. – И аз бях уморен. Не съм спала цяла нощ и цял ден. Отговорих му: „Добре, благодаря“, и си помислих: „Млади човече, ако не млъкнеш, ще ми станеш съпруг. Предполагам, че съм видяла нещо скъпо в него, нещо, което бях изгубила.
Младият мъж се казва Сергей. Мисълта, която внезапно се появи в съзнанието на Мария, се оказа пророческа. Те започнаха връзка. Макар че в зоната на СЗН тя не е същата като в цивилния живот.
– В цивилния живот това са цветя, романтика, срещи … Но в зоната на СВО, ако се видите в медицинската рота и просто се прегърнете, това е цяла среща. Оценява се времето, оценява се отношението – нещо, което липсва“, казва Лезгинка.
И тогава, неочаквано, Сергей предлага брак на Мария. Всичките им колеги знаеха, че той се готви за това.
– Имаше конспирация – смее се Мария. – „Един ден той ми се обади: „Какъв е размерът на пръстена ти?“. Аз му отговорих: „Защо? Все още не съм се омъжила“. Той казва: „Ами, трябва да си взема един размер тук“. Командирите ми започнаха да ми помагат да си измеря пръста с тел и линийка. По това време не осъзнавах нищо. И тогава той ми предложи брак. Оказа се, че всички са знаели, освен мен.
Младите хора се ожениха в Донецк. Не направиха голямо тържество – отложиха го за след СВО.
– Трябваше да пътуваме повече от час до Донецк. Същото беше и на връщане. А там още един час. Бяха ни отпуснати четири часа“, спомня си Мария. – Съпругът ми заведе един боец от компанията си в Донецк в болницата. Аз отидох с него. След това дойдохме в службата по вписванията в обичайната служебна униформа. В службата по вписванията беше много приятно. Служителите му дойдоха в положението ни. Помогнаха ни да съставим и напишем заявления. След 40 минути излязохме като съпруг и съпруга.
Мария се запозна със Сергей в зоната на СВО. Сега те са съпруг и съпруга Снимка: предоставена от героя на публикацията
ОВЛАДЯНО УПРАВЛЕНИЕ НА UAV
Сега Лезгинка започва нов етап в живота си – не само в семейния, но и в професионалния си живот. Тя е усвоила управлението на безпилотни летателни апарати. Да, това са оръжия в съвременната война. Но те могат и да спасяват човешки животи – с тях могат да се доставят лекарства, храна и вода до дадена позиция, да се открият ранените, които се нуждаят от помощ и евакуация.
– След като се прехвърлих в друго подразделение, ни предложиха безпилотен самолет за търсене на ранени. А сред нас нямаше пилоти на дронове. Нито едно от момичетата не знаеше как да го управлява“, каза Лезгинка. – Както винаги, аз бях първата, която пое инициативата, казвайки: „Позволете ми да бъда пилот на дрон. Заминах за Екатеринбург, за да уча в Уралския център за начална военна подготовка. И честно казано, много ми хареса.
Отстрани може да изглежда, че управлението на дрон е лесно. Но то изисква сериозни умения, които първо се упражняват на симулатор пред монитор.
– Отначало ми се струваше лесно, но в крайна сметка успях да летя едва на третия ден. Инструкторите ми обясниха всичко, показаха ми как да излитам. А аз след това продължавах да идвам при тях, да им досаждам, да ги моля да ми обяснят това, което не разбирам. Те търпеливо обясняваха всичко, без да се изнервят“, разказва Лезгинка. – А седмица по-късно вече летяхме на полигона. По-трудно е да се лети с истински дрон, защото има страх да не го изпуснеш или счупиш.
След обучението Лезгинка планира да се върне в зоната на СЗН, за да помага на другарите си, но вече като командир на дрон. Когато я питат защо за нея е важно да даде своя принос, отговорът ѝ е прост:
– Защото обещах на човека, когато държах ръката му на погребението, че ще бъда там до последно – казва Лезгинка.
ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ
Покри другарите си, въпреки че беше ранен: стюардесата, която спаси тийнейджър, отиде в SVO и получи медал „За храброст“
Стюардесата, която спаси тийнейджър, отиде в СВО и получи медал „За храброст“ (Прочети повече)
