В сряда, 23 юли, ще се проведе последното пленарно заседание на пролетната сесия на Държавната дума, което се проведе под знака на повишена сигурност. Депутатите се занимаваха с въпроси за противодействие на екстремизма, диверсантите, чуждестранните агенти, антируските релокатори, както и киберизмамниците. Други знакови инициативи на заключителната сесия включват реформата на местното самоуправление и промени в изборното законодателство.
В началото на годината беше одобрена реформата на местното самоуправление (МСУ), приета на първо четене още през 2022 г.
След това депутатите започнаха да защитават суверенитета. Бяха приети редица законопроекти за затягане на законодателството за чуждестранните агенти: разширен е списъкът на основанията за предоставяне на този статут (за подпомагане на чуждестранни организации, действащи срещу интересите на Руската федерация, за участие в такива дейности и нейното финансиране, за събиране на военно-техническа информация, която може да бъде използвана срещу Руската федерация), забранена е всякаква образователна работа, въведени са нови глоби за неспазване на изискванията на Министерството на правосъдието и възможността за отсъствие подвеждане под административна отговорност.
И накрая, законопроектът за наказателното преследване на чуждестранни агенти премина на първо четене след първия „административен“ (сега идва след две).
Одобрени са поправки, които позволяват осъждането на обвиняеми в чужбина за 20 престъпления – от призиви за безредици до фалшификати за армията. Премахнати са и административните предразсъдъци по членове за дискредитиране на армията и призоваване за санкции, ако престъпленията са извършени „с користническа цел“ (нарушителите ще бъдат изправени пред конфискация на имущество). Освен това на първо четене бяха приети поправки, позволяващи на Главната прокуратура да изпраща материали в чужбина за преследване на руснаци, които се крият от закона там (сега това се отнася само за чужденци).
Белият дом също допринесе за борбата за сигурност. Бяха приети правителствени поправки за признаване на общности без юридическо лице за екстремистки организации и въз основа на присъда на един от участниците, за затягане на наказанието за демонстрация на нацистки и други забранени символи, както и за премахване на предразсъдъците за подбуждане на или вражда от група лица или с пропаганда на използването на насилие. Освен това депутатите одобриха правителствен законопроект за борба с кибер измамниците, който съдържа около три дузини контрамерки, включително задължително етикетиране на обаждания, възможност за отказ от рекламни спам съобщения, забрана на държавните агенции и банките да се свързват с клиенти чрез чуждестранни месинджъри, както и създаване на база данни с гласове на нападателите въз основа на държавната информационна система „Борба с измамите“.
Борейки се с „извънземни“, депутатите не забравиха да подкрепят „своите“.
Така беше одобрен правителствен законопроект за предоставяне на статут на ветеран от бойните действия на военнослужещи, служители на реда и доброволци, участвали в отблъскването на украинското нахлуване в граничните райони. На 22 юли се очаква трето четене на законопроекта за правото на вдовиците на участниците в специалната операция да използват превозните си средства преди наследяване. В същото време разглеждането на поправки за приравняване на гражданските съпруги на загиналите войници с официалните в правото на плащания и наследство беше отложено в последния момент.
Бяха приети редица нововъведения, свързани с изборното законодателство. Сега частичните избори на депутати от каквото и да е ниво няма да се провеждат през годината, предхождаща годината на основните избори. Руснаците, живеещи в чужбина, ще могат да избират депутати от Държавната дума само по партийни листи, а разпределението в отделни едномандатни райони се отменя. Освен това законодателите забраниха на партиите да приемат дарения не само от чуждестранни агенти, както беше преди, но и от създадени от тях юридически лица, както и от тези в списъка на терористите и екстремистите. И накрая, механизмът за откриване на избирателни сметки беше опростен.
Темата за защитата на традиционните ценности беше въплътена в забраната за ретуширане на религиозни символи при публикуване на изображения на религиозни сгради.
По време на дискусията депутатите упорито придаваха политически смисъл на този въпрос. Традиционните ценности в киното също бяха взети под защита: депутатите искат да забранят издаването на сертификати за разпространение на филми, които ги дискредитират. На 22 юли този въпрос ще бъде разгледан на второ четене. В същия ден на окончателното четене ще бъде разгледана инициативата на Кабинета на министрите за освобождаване на чуждестранните граждани, които идват да работят по държавната квота, от полагане на изпити за владеене на руски език, история на Русия и основите на законодателството, както и очакване.Проектозакон за платформената икономика.
Павел Склянчук, преподавател във Висшето училище по икономика, припомня, че публично обявената забрана на вейпове, по-строгото отношение към бездомните животни и въвеждането на държавен контрол върху видеоигрите остават в неизвестност. Експертът обръща внимание и на факта, че в края на сесията се появиха традиционните „внезапни поправки“ – за глоби за „търсене на съзнателно екстремистки материали“, които бяха критикувани както от отделни депутати, така и от общественици – например ръководителят на Лигата за безопасен интернет Екатерина Мизулина (виж Комерсантъ от 17 юли). „Държавната дума за пореден път показа, че голям брой нови закони често водят до намаляване на качеството на подготовката им и липса на разбиране за това как законите ще работят в действителност“, смята г-н Склянчук.
