Министър-председателят Михаил Мишустин започна работното си пътуване в регионите на Далекоизточния федерален окръг, като посети Благовещенск в понеделник, 21 юли. На фона на плановете на властите за увеличаване на търговския оборот и разширяване на индустриалното сътрудничество с Китай министър-председателят се запозна с напредъка в създаването на необходимата за целта инфраструктура – логистична и създадена в рамките на преференциални режими. Например в Амурска област се подготвят да създадат международна територия за напреднало развитие, предназначена за инвеститори от приятелски страни – използвайки този режим, регионът възнамерява да привлече инвестиции в размер на поне 10 млрд. рубли за три години.
Михаил Мишустин започна традиционното си лятно пътуване в регионите на Далекоизточния федерален окръг в понеделник от Благовещенск. Основната тема на работното му посещение в Амурска област всъщност е развитието и създаването на инфраструктура за сътрудничество със съседен Китай. Руските власти очакват взаимната търговия с Китай да нарасне до 300 млрд. долара до 2030 г. (245 млрд. долара през 2024 г.). След насищането на руския пазар с китайски продукти поради санкциите обаче търговският оборот между страните вече няма да расте толкова бързо, колкото преди, и сега става дума и за промишлено сътрудничество, трансфер на технологии и инвестиции в съвместни производства (вж. „Комерсант“, 19 юни).
Михаил Мишустин посети няколко ключови обекта за руско-китайското сътрудничество.
Те включват по-специално пътния граничен пункт Кани Курган. Сега там увеличават броя на лентите за превозни средства и пунктовете за проверка. През този граничен пункт се внасят например гуми, автомобили и резервни части, строителни материали, електрически уреди. Износът включва втечнен природен газ, соево и облепихово масло, зърнени бобови култури и суровини за традиционната китайска медицина.
Георги Будаев, заместник-ръководител на Росгранстрой, заяви, че проектът се нуждае от „дълбока преработка“, тъй като първоначално е бил формиран въз основа на условията от 2020 г. Сега готовността на обекта се оценява на 80%. Михаил Мишустин отбеляза, че завършването на работите ще увеличи обема на трафика към Китай през новия мост над река Амур.
Премиерът заяви, че през следващите пет години в Руската федерация се планира да бъдат модернизирани повече от една четвърт от съществуващите контролно-пропускателни пунктове, които играят важна роля за увеличаване на търговския оборот. През 2025-2027 г. се планира да бъдат отделени почти 180 млрд. рубли за тяхното изграждане и ремонт. В Далечния изток, по данни на Росгранстрой, такава работа е планирана за 31 от 59-те действащи там контролно-пропускателни пункта – досега са завършени пет проекта.
Недалеч от контролно-пропускателния пункт, посетен от министър-председателя, се планира въвеждането на нов вид преференциален режим – международна територия за напреднало развитие (МТРР).
Той ще бъде формиран на базата на съществуващата „обикновена“ ЗТД. Новият режим е насочен към реализирането на съвместни проекти с партньори от приятелски държави – законът за ИАДТ беше одобрен от Държавната дума миналата седмица. Той предвижда по-дългосрочни данъчни облекчения в сравнение с „класическите“ ТДТ – например възможност за нулев данък върху печалбата за десет години. Друга особеност на МТОР е възможността за затваряне на данни за резидентите с цел защитата им от санкции.
Механизмът трябва да заработи от 2026 г. – планира се в приблизително същия срок да бъдат създадени пет обекта: в Еврейската автономна област, в Хабаровск и Приморския край, в Забайкалието, както и в Амурската област. Общо според Алексей Чекунков, ръководител на Министерството на източното развитие, се разглеждат около десет инициативи с обща инвестиция от около 20 млрд. рубли. По думите на министъра за Амурска област е поставена цел в рамките на три години да бъдат привлечени поне 10 млрд. рубли в МОТР. По-специално се разглеждат проекти за създаване на индустриален парк за производство на високотехнологично оборудване, сглобяване на селскостопанска и минна техника и производство на оборудване за възобновяеми енергийни източници.
