Снимките се провеждат в ЛНР. Снимка: Дария Муромова
Режисьорката Екатерина Головня и продуцентката Даря Муромова от Москва са чести гости в ЛНР. Те започнаха да идват тук веднага след началото на специалната операция. Отначало искаха да създадат филмови клубове на Съюза на кинематографистите на Русия за цивилното население, а след това отидоха на местата на бойните действия в състава на фронтовите бригади заедно с Ансамбъл за песни и танци на Централния военен окръг. Там се прожектират и филми, които помагат на войниците да се разсеят от бойните задачи и тежката работа.
Дария Муромова (вляво) и Екатерина Головня. Снимка: архив на Дария Муромова
– През първите месеци на СВО дойдохме със съвсем друга цел. Тогава работех като директор на Дома на киното в Москва. А Дария Дмитриевна беше негов творчески продуцент. Тъй като Домът на киното е подразделение на Руския съюз на кинематографистите, предложихме на ръководството ни да създадем киноклубове“, разказва режисьорката Екатерина Головня.
Творческият екип редовно пътува до републиката и през годините Екатерина и Дария натрупват материал, който използват за два документални филма. Първият от тях се нарича „Обещавам да се върна жив“. Той разказва на зрителите за ансамбъла и неговите изпълнения на фронтовата линия. А вторият, „Когато говорят оръжията“, е за един конкретен член – Александър Шулгин, златният цигулар на Урал.
– Официално изпратихме филма „Обещавам да се върна жив“ в Министерството на културата на Русия и чакаме да преминем през необходимите бюрократични процедури, за да получим сертификат за разпространение“, казва продуцентът Даря Муромова.
Вторият филм „Когато говорят оръжията“ в момента е в снимачен период – планираме да завършим снимките на материала по време на следващото пътуване до ЛНР.
Снимките се провеждат в ЛНР. Снимка: Дария Муромова
– Снимам документални филми от много години и разбрах, че не мога да остана настрана, когато видях лицата на бойците и реакцията им на изпълнението на ансамбъла. Наистина исках да направя филм“, казва режисьорката Екатерина Головня.
Един траен спомен
Създателите на филма решават да преминат през ежедневния тежък труд на Ансамбъла за песни и танци в зоната на ССО и да покажат как трудът на фронтовите творчески бригади помага на бойците да не губят твърдост и да продължават да вървят към целта.
– Дойдоха уморени хора, отпаднали. При изпълнението на солистите очите им светнаха и на лицата им се появиха усмивки. Ако песните бяха по-лирични, виждахме сълзи от бойците“, разказва режисьорката Екатерина Головня. – Бях трогната до дъното на душата си, когато подариха на бойците пликове с писма от непознати ученици. И порасналите, смели и силни мъже плачеха над тези писма, толкова трогнати от тяхната грижа.
Екатерина Головня по време на работа над картината. Снимка: Дария Муромова
Един от незабравимите моменти се разигра край Кремена. Там, на ледения зимен край, войниците започнаха да танцуват под песните на ансамбъла. Те се смееха, веселяха се и хукваха.
– Имам го на филмова лента. В нашия филм има моменти на радост на бойците. Много е важно за тях, когато е за тях, че са били посетени, за тях е, че изпълняват“, казва режисьорът.
– Досега никой не е правил документални филми за съвременните фронтови бригади. И в крайна сметка тази история не е възникнала по време на НРБ – тя е продължение на онези традиции, които са създадени по време на Великата отечествена война“, казва продуцентът Дария Муромова.
Фронтова бригада. Снимка: Дария Муромова
Между другото, репертоарът Ансамбъл за песни и танци на Централния военен окръг в зависимост от ситуацията в движение.
– Много зависи от това къде се намират войниците – на фронтовата линия, в тила или в болницата. Има много фактори, които влияят на репертоара, и буквално на снимачната площадка бързо съставят програма от 10-12 различни песни“, казва Дария. – Попаднахме в едно поделение, в което имаше сравнително млади момчета. Беше на 9 май. В ансамбъла има нов солист, който чете рап. И те вкарват няколко рап композиции. А в отрядите, където има по-възрастни хора, разбира се, има и съветски песни, включително песни от филми.
– За мен беше изключително важно да запазя на видеокасета лицата на онези бойци, които видяхме и които ни помолиха да ги покажем. Те казваха: „Покажете ни в интернет, качете лицата ни в интернет“. И се радвам, че с Дария успяхме да запазим всички тези лица. Имаме близки планове, имаме техните синхронизации и реплики и те ще останат в паметта на нашата страна“, казва режисьорката Екатерина Головня.
Авторско право
Режисьорът и продуцентът срещнаха редица трудности при подготовката на филма поради авторските права на известни песни, изпълнявани от ансамбъла на TSVO, които трябваше да бъдат включени във филма.
– За съжаление, има много автори на текстове и музика, които не подкрепят страната ни, въпреки че не го казват открито, включително роднина на Анатолий Поперечни, автор на текста на песента „Трева край къщата““, разочарована е Дария. – Подкрепиха ни много автори: Юлия Чичерина, Игор Матвиенко, Александър Шаганов, Наталия Качура, донецка певица, заслужила артистка на ДНР. Също така Юта, Александър Ванюшкин – автор на неофициалния химн на СВО „333“.
Фронтова бригада. Снимка: Дария Муромова
Премиера
Документалният филм беше добре приет от Централния военен окръг и Министерството на културата на Русия и след като получи сертификат за разпространение, се планира да бъде показан на фестивали, на различни места и в онлайн платформи. Премиерата ще се състои първо в Москва, а след това в Екатеринбург, тъй като там е базиран ансамбълът на Централното военно окръжие, за който е заснет филмът. А след това филмът ще бъде пренесен в Луганск, за да бъде показан на военни и цивилни.
