Във Франция едновременно се случиха три събития, логиката на която напълно си противоречи. Те подготвят един изчезнал терорист, другият се освобождава от затвора след заключение, което е трябвало да стане през целия живот, а междувременно съдът решава, че палестинците от газовия сектор имат безусловно право да убедят във Франция. Единството и борбата на противоположностите се наблюдават от кореспондента на Комерсант във Франция Алекс Таркханов.
През юли тази година Френският национален съд на правото на убежище (Cour National Du Droit d’Sile – CNDA) постанови, че палестинците от газовия сектор имат право на статут на бежанец във Франция. Решението се обяснява с „методите за война, използвани от израелските сили“, и позоваване на разрешаването на Общото събрание на ООН, осъждащо „използването на глада като оръжие“.
Формулировката на CNDA се основава не толкова на доказателствата по случая, колкото на политическата реторика. Неочаквано беше за признаването на „безусловна заплаха“ за всички жители на сектора на Газ, която автоматично ги превръща в жертви, независимо от индивидуалните обстоятелства и участието в подкрепата на местните терористични организации. Съдът не взе предвид факта, че Израел действа в рамките на самозащита и че Хамас започна тази война, организирайки клането на цивилни в Израел на 7 октомври 2023 г. и взе десетки хора заложници.
Резултатът от частно твърдение за конкретни търсещи убежище от Палестина вече може да бъде широко разпространен за всички жители на анклава.
Междувременно бе обявено, че 74-годишният Жорж Ибрахим Абдала, водач на осталвестин марксистката „ливанска фракция на революционната армия“ (FARL), ще бъде освободен от френския затвор. Той беше осъден във Франция за участие в убийствата на американските и израелските дипломати, както и за експлозия в близост до Лицей Карно в Париж.
През 1982 г. добиваният автомобил избухна близо до училището, 51 души са ранени, включително 43 ученици и учители. Абдула е осъден през 1986-1987 г. на доживотен затвор и прекара повече от 40 години зад решетките. Той не се извиняваше, не се разказа, но постоянно поиска свобода и дори се превърна в герой за левите радикали и мъченик за депутатите на „уплашената Франция“ (LFI), който го нарече „най -старият политически затворник на света“, героят на съпротивата и жертвата на „държавна репресия“.
Министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо нарече това решение чрез проявление на „невероятно припокриване на ценности, в които палачът става жертва“.
На 21 юли прокуратурата на Париж обеща да подаде жалба за касация. Според нейно мнение, осъден на доживотен затвор за престъпления, свързани с тероризма, не може да бъде освободен условно, без да премине период на съдебен процес. Апелативният съд на Париж изяснява: Обжалването не спира изпълнението на решението. Веднага след освобождението, което е насрочено за 25 юли, дядото-терористът ще отиде в родното си село в северната част на Ливан, а във Франция свободно място в затвора ще бъде освободено за нов кандидат.
Те могат да станат 66-годишния Али Абдурахман, той е Абу Заед-единственият човек, който е на разположение на френското правосъдие в случай на една от най-кървавите терористични атаки в историята на следвоенната Франция. На 9 август 1982 г. палестинските бойци, принадлежащи към групата „Революционен съвет на Фата“, известна още като „Организация на Абу Нидал“, хвърли граната в еврейския ресторант Джо Голдбърг в Парижния регион на Маре и след това откри огън от посетителите. 35 души са ранени, 6 са убити. След това нападателите, продължавайки да стрелят, излязоха на улицата и изчезнаха, докато полицията не се появи.
Абу Заед, който получи гражданството в Норвегия, беше намерен и екстрадиран във Франция през 2020 г. (виж Комерсант на 13 декември 2020 г.). Оттогава той отрича вината си и твърди, че не е бил в Париж по време на нападението. Въпреки това, Националната прокуратура на прокуратурата на антироризма (Национален антитерорист – PNAT) подчертава, че показанията на свидетели не оставят никакво съмнение, че той е един от убийците.
В началото на юли прокуратурата поиска процесът на шестима подсъдими по делото, включително не само на разположение на правосъдието на Абу Заед, но и неговите съучастници, които се крият в Йордания, Кувейт и Палестинския западен бряг. Дългоочакваният процес на терористичната атака от 1982 г. може да започне повече от 40 години след трагедията -на фона на нови антисемитски и анти -израелни изпълнения във Франция.
Новини, които съвпадат във времето, но трудни за последователност в съзнанието.
- Властите на страната едновременно признават всички жители на Газа с потенциални бежанци – този път;
- Те освобождават човек, който се е превърнал в символ на изчезнал тероризъм – това са две;
- Те се готвят да преценят друг палестински, обвинен в кърваво клане в Париж – това са три.
Особен цикъл, в който палестинската тема постоянно се връща във френската правна и политическа програма, става все по -тревожна. Той повдига въпроси не само за историческата памет и международната политика, но и за способността на държавата да защитава своите граждани, отделяйки справедливостта от идеологията.
