На експеримента присъстваха 50 доброволци, които показаха изображения на ежедневни предмети – например чаши и шапки – с частично отдалечени или фрагментирани линии. Понякога се виждаха само 35% от веригата. Същата задача беше предложена от повече от 1000 невралати, включително и най -напредналите.
Резултатите бяха в полза на човек: дори при значителни изкривявания на контурите участниците в експеримента запазиха висока точност на разпознаване. AI-модели при същите условия често се заблуждаваха или просто предполагаха отговорите. Само онези системи, които са били обучени в огромни набори от изображения и са специално адаптирани към задачата, се приближиха до човешкото ниво.
Проучването също разкри важна характеристика на възприятието – така нареченото „пристрастия към интеграцията“. Хората интуитивно са склонни да комбинират фрагменти, насочени в една посока в цялостен образ. Някои модели на AI, обучени да вземат този имот, за да вземат този имот, показаха най -добри резултати.
Учените смятат, че тази способност за завършване на контурите не е вродена, а се формира с опит.
