В петък, 25 юли, пленарна среща на Международната екологична конференция с участието на премиерите на Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан се проведе в курорта Алтай (Република Алтай). Ставаше въпрос главно за екологичните проблеми, които се нуждаят от съвместни действия на държавите, като плиткия на Каспийско море, увеличаване на дефицита на вода в Централна Азия и необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове.
На пленарната среща на конференцията „Екологични призиви: по пътя към устойчивото развитие“, която се проведе в курорта Алтай от маншети, се събра доста впечатляваща делегация: премиерите на Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, както и за заместник -председател на кабинета на Turkenistan. Ръководителят на правителството на Руската федерация Михаил Мишустин отбеляза, че подобна среща дава възможност за определяне на единните подходи за намиране на баланс между опазването на околната среда и социално-икономическото развитие на страните.
В дневния ред на околната среда премиерата демонстрира рядко единодушие и готовност за изпълнение на съвместни проекти, отбелязвайки, че трудностите в тази област са с транснационален характер.
И така, точките за контакт бяха очертани според проблемите на Каспийско море. Според Михаил Мишустин, за да се спре плиткият му, е необходимо да се създаде дългосрочен модел за прогнозиране на колебанията на нивото на водата и на неговата основа, за да се изгради икономическа активност и да се сведе до минимум възможните негативни последици. Министерството на природните ресурси на Руската федерация, добави той, вече работи в тази посока и Русия предлага на чуждестранни колеги да се присъединят към процеса. Премиерът на Казахстан Олжас Бектенов също се изказа за „решителните действия на всички каспийски държави“ за запазване на Каспий – досега, според него, „прогнозите на учените са разочароващи“.
Повечето от въпросите за водата, представени на конференцията, също се отнася до по-широк смисъл: министър-председателят на Киргизстан Адилбек Касималиев припомни прогнозата на Световната банка, предполагайки, че до 2050 г. дефицитът на вода в Централна Азия може да достигне 20-30% от нивото на необходимото потребление. Премиерът на Армения Никол Пашинян обясни, че липсата на водни ресурси води до намаляване на ефективността на пасищата, обработваемата земя и намаляване на горските ресурси. Според кръстосаните басейни за вода (тяхната площ в териториите на Руската федерация и съседните щати е 3 милиона квадратни метра) Микхаил Мишустин покани колегите си да сътрудничат по -активно и да установят наблюдение на състоянието на такива водни тела.
Премиерите не забравиха за плановете за намаляване на емисиите на парникови газове по задълженията на държавите по Парижкото споразумение: почти всички ръководители на правителството говориха за своите цели и някои за тяхното изпълнение (например Беларус вече е изпълнил плана си за намаляване на 35–40% емисии до 2030 г.). Според Adylbek Kasymaliev, развити държави, отговорни за 80% от емисиите, е необходимо да се „действа за осигуряване на справедливостта на климата“, включително предоставянето на финансиране и технологии за страни с ниско ниво на издаване.
Премиерите също се отнасят до вътрешната програма за околната среда на техните страни, по -специално действия за защита на редки животни, защита на горите и намаляване на отпадъците. В Руската федерация, според Михаил Мишустин, нивото на участие на рециклируеми материали в селското стопанство, индустрията, жилищните и общинските услуги нарасна до 10%, след пет години се планира да бъде доведено до 25%. В Беларус, според премиера Александър Турчин, нивото на вторично използване на производствените отпадъци, без да се вземат предвид големият капацитет, е около 90%, а твърдите отпадъци от комунални услуги – 40%. Minsk планира да въведе унифицирана система за управление на всички видове отпадъци и в резултат на това до 2040 г. нивото на тяхната повторна употреба се планира да бъде доведено до 90%.
