Оказа се, че умишленото държане на погледа е свързано с последователното развитие на два процеса в мозъка. Първоначално в области, които регулират движенията на очите, се образува спирачен импулс, вероятно предотвратявайки автоматичното несъзнателно изместване на погледа. След това се активират временните секции на кората, участващи в контрола на позицията на обектите в пространството. Трябва да се отбележи, че и двата процеса се стартират дори, докато погледът е напълно фиксиран – след около 0,2-0,3 секунди след превключване на зрението към обекта. Що се отнася до спонтанните закъснения, те не са придружени от подобни промени.
