Според чл. 122 от Кодекса на труда, платеният отпуск трябва да се предоставя на служителя годишно. Само в изключителни случаи, когато предоставянето на ваканция през текущата работна година може да повлияе неблагоприятно на нормалния ход на работата, със съгласието на служителя да прехвърли ваканция до следващата работна година. В този случай ваканцията трябва да се използва не по -късно от 12 месеца след края на работната година, за която е предоставена (член 124 от Кодекса на труда).
Предоставянето на ваканции е задължение на работодателя, той трябва да гарантира навременното използване на ваканциите от служителите. За да направите това, е необходимо да се одобрява графика за ваканция годишно. Графикът е необходим както за служителя, така и за работодателя (член 123 от Кодекса на труда). В същото време работодателят, в общия случай, не е задължен да се интересува от желанията на служителите до момента на използване на ваканции. Той трябва да вземе предвид само мнението на представителния орган на служителите (ако има такива). Очаква се само за определени категории работници (непълнолетни, ветерани, почетни донори и т.н.) да бъдат изключени. Но дори и служителят да не изрази желанието да отиде на почивка, работодателят трябва да го предостави в края на работната година.
