За хора с посттравматично стресово разстройство (PTSR) миналото не е само спомени, а безразборна рана. Дори години след нараняването мозъкът продължава да възпроизвежда ужасни моменти с плашеща яснота, че заплахата все още е истинска. Традиционните методи на лечение, които засягат серотонин, не помагат на всички, а учените търсят отговора на въпроса от десетилетия: Защо някои хора забравят страха, докато други не са?
Отговорът, изглежда, е намерен там, където не са го чакали.
Астроцити – тиха памет на саботаж
Изследователи от Южна Корея откриха, че невроните играят ключова роля в PTSR, но астроцитите са спомагателни клетки на мозъка, които дълго време се считат за просто „подкрепа“. Оказа се, че те произвеждат твърде много гама-амино-топене на киселина (GABA), която блокира естествения механизъм за забравяне на страха.
Представете си, че мозъкът е офис, в който невроните са служители, а астроцитите са технически персонал. Изведнъж почистващите препарати започват да изключват компютрите и да крият документи. Работата става и старите доклади (спомени) не могат да бъдат изтрити. Това се случва под PTSR.
Лекарство, което може да изтрие страха
Учените са тествали експерименталната медицина KDS2010, преобладаването на MAOB ензима – „виновникът“ на свръхпроизводството на GABA. При мишки със симптоми на PTSR работи: мозъкът започна отново да забравя страха. Важно е лекарството вече да е преминало първата фаза на тестване на публично място, което означава, че в бъдеще то може да се превърне в истинско лечение.
Но най -невероятното е, че откритието променя възгледа на природата на психичните разстройства. Ако по -рано се смяташе, че цялата работа е в невроните, сега е ясно: астроцитите също могат да бъдат мишени за терапия.
Какво означава това за милиони хора?
PTSR не е само „лоши спомени“. Това е условие, което унищожава живота: кошмари, панически атаки, невъзможност за живеене на настоящето. Ново проучване дава надежда, че скоро ще се появи лечение, насочено към самата причина, а не само за удавяне на симптоми.
Може би след няколко години лекарите ще могат да „рестартират“ мозъка, изтривайки травматичните спомени. Но докато лекарството се подлага на тестове, основното заключение вече е ясно: мозъкът ни е по -сложен, отколкото си мислехме, и помощта може да дойде от мястото, където не се очакваше.
