Нашият мозък не е създаден за постоянна многозадачност. Да, може да звучи странно в епоха, когато едновременната работа по дузина дела се счита за почти професионална доблест.
Но фактите показват точно обратното: начинът на вечно превключване на задачите вреди не само на вниманието, но и пряко влияе върху структурата и здравето на мозъка.
Многозадачността унищожава мозъка отвътре
Терапевт Зумруд Омаров В интервю за новини. Ру разкри физиологичния механизъм, който се крие зад желанието да „улови всичко наведнъж“.
Когато човек едновременно провежда кореспонденция, участва в онлайн осигуряване и се опитва да завърши доклада, мозъкът му е в състояние на претоварване. Хемикълът се разпада между задачите и това не е само метафора.
„Това състояние на нещата причинява физическо увреждане на мозъка: плътността на префронталната кора на мозъка намалява, в резултат на което не само когнитивните способности са намалени, но и емоционалната интелигентност, както и нивото на IQ“, предупреждава Омаров Зумруд.
Префронталната кора е самата зона на мозъка, която е отговорна за вземане на решения, концентрация, контрол на емоциите и способността за планиране. Колкото по -често мозъкът е принуден да се втурва между задачите, толкова по -слаба става тази структура.
Вредна химия на многозадачността
На пръв поглед може да изглежда, че многозадачността дори стимулира. Завърши делото – получи „доза“ на допамин, хормон на удоволствие. И това е вярно.
Приятността обаче завършва на това. Едновременно с допамин, кортизолът се хвърля в кръвта – хормон на стреса. В резултат на това човек става раздразнителен, тревожен и по -малко устойчив на външни фактори.
„Кортизолът поражда безпокойство и изстрелва порочен кръг. Колкото по -голямо е безпокойството, толкова повече се опитва да контролира всичко едновременно. И колкото повече задачи, толкова по -високо е нивото на кортизол“, обяснява Омарова.
Хронична умора – такса за „Съветвайте всичко“
Друг аспект, който рядко се обсъжда, е физиологичната цена на постоянно превключване. Всяка нова задача изисква допълнителен ресурс от тялото – кислород и глюкоза.
Това е мозъчното гориво. С дефицит на тези ресурси човек е изправен пред бърза умора, намаляване на производителността и невъзможността да се съсредоточи дори върху една задача.
Смяната на вниманието, според Омарова, яде до 40% от времето. Нещо повече, това не става въпрос за работа като цяло, а за времето, прекарано само за адаптиране на мозъка към нова задача. Ако има десетки такива превключватели на ден, загубите стават пагубни.
Грешки, които биха могли да бъдат избегнати
Проблемът с дефицита на вниманието става особено актуален в професиите, където цената на грешките може да бъде висока – медицина, транспорт, финанси. Според експерта, многозадачността води до увеличаване на броя на недостатъците, които могат лесно да бъдат предотвратени с концентрирана работа.
„Когато човек се разсейва, той не забелязва очевидното. И това се отнася не само за работа, но и за ежедневните ситуации: забравени ключове, объркани дати, грешки в прости изчисления“, отбелязва терапевтът.
Защо продължаваме да правим това
Парадоксът е, че мозъкът се засажда на допамин от завършени въпроси. Чувстваме се „продуктивни“, въпреки че в действителност решаваме проблеми по -бавно и по -лошо. Ефектът на псевдопродуктивността ни кара да повтаряме грешката отново и отново.
Интересното е, че проучванията на университета в Станфорд през 2009 г. показаха: Хората, които редовно работят в режим на многозадачност, филтрират информацията по -лошо, превключват по -бавно и се уморяват по -бързо от тези, които правят нещата последователно.
Какво да правя
- Започнете деня с дефиницията на ключови задачи и определяне на приоритети.
- Използвайте техниката на „домат“ (25 минути работа, 5 минути почивка) – помага да се запази фокуса.
- Изключете външните стимули: Изключете известията, временно затворете допълнителните раздели.
- Изберете време за почивка и възстановяване – това не е мързел, а инвестиция в производителност.
Основното е да спрете да се гордеете с многозадачността. Това не е знак за ефективност, а сигнал, че е време да спрете.
Мултивативността не е синоним на производителността. Това е капан, който е лесен за влизане, но от който си струва да излезете, за да поддържате здравето на мозъка, емоционалния баланс и качеството на живота ви.
