Френският президент Еманюел Макрон изпрати писмо до премиера Франсоа Байр на 6 август, в което той поиска от правителството „официално спиране“ на споразумението с Алжир 2013 за влизането без виза на официални и дипломатически паспорти. По този начин той реши да го постави по -болезнено на алжирските власти, отказвайки да си сътрудничи с френските служители на реда и да смекчи съдбата на французите, които бяха включени в Алжир. Казва кореспондентът на Комерсант във Франция Алекс Таркханов.
Писмото, с което Еманюел Макрон се обърна към премиера Франсоа Байру и чието съдържание веднага стана известно на журналистите, потвърди, че връзката между Франция и Алжир изпитва остра криза. За първи път през годините на предпазлив диалог с тази страна президентът на Франция открито призна „нарастващите трудности“ в двустранното сътрудничество и инструктира правителството да взема „допълнителни решения“ с цел „по -решителни и твърди действия“.
Еманюел Макрон обясни решението си с необходимостта да действа „с по -голяма скованост и решителност“ във връзка с Алжир.
Сред причините той посочи съдбата на 76-годишния Франко-Алджийски писател Баулим Сансал, осъден от Алжирския съд на пет години затвор, и френският журналист Кристоф Глезис, арестуван през май 2024 г.
Друг мотив за засилване, ръководителят на Шанз Елисеес определи „систематичния провал“ от алжирските власти на задълженията в областта на миграционната политика и отказа на 18 алжирски консулства на френската територия, за да си сътрудничат с френските тела.
Прологът към настоящото обостряне на отношенията между Франция и Алжир беше недоволството на последната позиция на Париж в Западна Сахара. Френските власти все повече подкрепят Мароко в този конфликт, че Алжир, исторически подкрепяйки сепаратисткия фронт на Полисарио, стремеж към независимостта на Западна Сахара, възприема като враждебен жест и нарушение на баланса в региона.
Доскоро френската дипломация въпреки това се опитваше да запази каналите за комуникация с Алжир Отворено, въпреки все по -напрегнатата атмосфера. Последният пряк контакт между Макрон и президента на Алжир Абделмаджид Теббун датира от 31 март. Париж се надява на дипломатическото уреждане на чувствителни въпроси. Надеждите за смекчаване на ситуацията обаче не бяха оправдани.
Според Champs Elysees, властите на Алжир „съзнателно“ игнорираха множество предложения за сътрудничество.
„Може да е различно. Но сега нямаме друг избор, освен да действаме с по -голяма твърдост“, заяви президентът на Франция в интервю за Льо Фигаро.
В допълнение към отказа да смекчи съдбата на френските затворници, Алжир продължава предизвикателно да не приема своите граждани, които са във Франция по заповед на депортиране. Последният и най -ярък пример беше историята с Баул Бенсид, осъдена на доживотен затвор във Франция за терористични атаки в Париж през 1995 г. Наскоро той беше освободен от затвора, но Алжир отказа да подпише консулския разрешение за връщане, игнорирайки исканията на Париж.
В отговор Франция реши официално да спре споразумението, което по -специално даде право на влизане в виза в страната на собствениците на официалната служба и дипломатически паспорти на Алжир. И за да се забрани беше по -трудно да се заобиколи, Париж се обърна към други страни от Шенгенската зона с искане за проследяване на общата линия: да затегне издаването на визи до алжирски служители и притежатели на дипломатически паспорти. Френският президент поиска незабавно да приложи „визовия лост за отхвърляне“ – нов законодателен инструмент за имиграция през 2024 г., който ви позволява да откажете визи не само собственици на дипломатически паспорти, но и за всички кандидати, ако страна на произход не сътрудничи с депортирането на незаконни мигранти.
Един от основните адреси на президентското писмо е министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо, привърженик на трудна линия срещу Алжир.
Той направи предложения относно мерките за отговор на алжирските власти с такава постоянство, че в миналото той повече от веднъж получава коментари от президента, който се надяваше на своите „специални отношения“ с президента на Алжир Абделмаджид Теббун. Въпреки това, сега Макрон, всъщност, призна река. Той изисква специално внимание, за да плати депортирането на алжирски граждани, признати за опасни. След терористичната атака в Мулуз, извършена от ислямистко-Алгериан, Макрон настоява за действия „без почивка и без забавяне“: „Очаквам незабавното изпълнение на тези решения от министъра на вътрешните работи и търсенето на методи за експулсиране от територията на Франция на алжирците в нелегално положение.“
Действието на един от най -важните документи, регулиращи отношенията на Франция и Алжир, държави с общо колониално минало и конфликтно присъствие, е спряно. Дипломатическите отношения вече са сведени до минимум: френският посланик на Алжир
В условия, когато и двете държави са фокусирани предимно върху непримиримо обществено мнение, играта на вътрешния избирател може най -накрая да отмени прагматизма на дипломацията.
Кризата, която започна като миграция и консулска, се превръща в дълбок политически разцепление – и евентуално в най -сериозната кавга между Париж и Алжир през последните 20 години.