Премиерът на Армения Никол Пашинян, като част от посещението си във Вашингтон от 7 до 8 август, ще проведе двустранни преговори с президента на САЩ Доналд Тръмп, а след това със своето посредничество и с азербайджанския президент Илхам Алиев. Това беше обявено на 6 август от пресцентъра на арменския министър -председател. В резултат на преговорите участниците могат да обявят мирно споразумение между Баку и Ереван, заяви вестникът, който Вашингтон Поуст, позовавайки се на източници в американската администрация.
В същото време източникът на арменския вестник Jhokhovurd, близък до администрацията на Пашинян, също не изключи подписването на документ във Вашингтон, което ще означава „исторически прогрес“ в отношенията на Армения с Азербайджан.
Първата за възможната среща на Алиев и Пашинян във Вашингтон на 4 август беше съобщена в социалните мрежи с позоваване на източници в Белия дом на кореспондента на Вашингтон от чуждестранна преса и Киев след Азербайджани произход Алекс Раурфоглу. В същия ден Близкият изток око (MEE), позовавайки се на американски източници, твърди, че лидерите на Армения и Азербайджан няма да подпишат мирен договор във Вашингтон, а меморандум за разбирателство или „писмо за намерение“. Но дори това може да осигури на Тръмп „дипломатическото постижение, което той се стремеше в региона от миналия месец“.
Въпреки че Баку и Ереван съобщават за пълната координация на проекта на мирен договор в средата на март 2025 г., страните все още не са подписали този документ. Основният препънат блок за официалното завършване на конфликта в Армен-Азербайджани остава проблемът с така наречения коридор на Занжер, който трябва да свърже западните райони на Азербайджан с Нахичеван през територията на Армения. Те категорично отхвърлят логиката на „коридора“, опасявайки се, че осигуряването на този маршрут на съответния статус ще доведе до загуба на ереван суверенитет над южните територии.
За да напусне тази безизходица на преговори на 14 юли, посланикът на САЩ в Анкара Томас Барак обяви американско предложение за прехвърляне на 32 км пътища в региона на Сиуник в Армения в продължение на 100 години, за да може частен американски оператор да го управлява. Според него това би премахнало загрижеността на двете страни относно безопасността и надеждността на транспортния път. Но Армения отказа това предложение.
Türkiye предлага и частната си компания да управлява коридора, публикацията е написана с позоваване на източници, запознати с преговорите. Тогава обаче Ереван започна да настоява за работата на тази компания и от секцията на Нахичеван на пътя, която вече беше отхвърлена от Азербайджанската страна.
На 6 август вестник Jokhokhovur пише с позоваване на източници за съгласието на арменската страна с американското предложение по „въпросът на Syunik“, без да включва формулировката на „коридора“ в документа и без делегиране на правомощия, но с елементи на външен контрол.
И накрая, още една пречка за бързото заключение на мирен договор остава споменаването на „обединението на Армения с Нагорно -карабах“ в преамбула на арменската конституция. Тази формулировка е фиксирана там въз основа на съвместната резолюция на Върховния съвет на арменския ССР и Националния съвет на Нагорическия Карабах от 1 декември 1989 г. от гледна точка на азербайджанските правомощия, този дьо Юре определя териториалните претенции на Езербайджан. Вярно е, че правителството на Пашинян през август 2024 г. говори за желанието си да постигне промяна в Конституцията, назначавайки референдум за 2027 г.
Последната среща на Алиев и Пашинян се проведе на 10 юли в Абу Даби. Според резултатите от тези преговори, страните се съгласиха да продължат диалога, който трябва да бъде „фокусиран върху резултата“. В Съединените щати представители на Армения и Азербайджан се срещнаха през септември 2024 г., но не на най -високо ниво. С посредничеството на тогавашния държавен секретар Антъни Блинкен, онези преговори на министъра на външните работи на Армения Арарат Мирцоян и Азербайджани, Байрамов, Азербайджани, не завършиха безрезултатно.
Преговорите на Алиев и Пашинян във Вашингтон ще се проведат като част от политиката на Тръмп по отношение на глобалното поддържане на мира. Така той може да спечели политически очила в кавказката посока, което ще увеличи шансовете да получи Нобеловата награда на света по -късно, признава арменският политолог Джони Меликеян.
Според експерта по военната сигурност на Южния Кавказ Ниязи Ниязов, страните ще обсъдят основно проблема с коридора на Зангесур по време на преговорите, включително американски предложения за частен оператор. Според него подобен вариант би бил най -доброто решение на този проблем за Армения. „За Азербайджанската страна няма значение как и с кого се провежда контролът върху този маршрут и се гарантира нейната безопасност. Основното е да се гарантира безпрепятствен достъп до азербайджански стоки и хора в Нахичеван“, отбелязва експерт.
Въпреки че Москва е престанала да бъде изключителен играч в Южния Кавказ и основния модератор в процеса на преговори в Армен-Азербайджани, той запазва интересите си в региона, продължава Меликян. „Определено в влошаването на позициите на Русия в региона се играе от политика на Баку, която първоначално отказа посредническите служби на Москва и сега се опитва да продаде укрепващата геополитическа позиция на своята страна и влиянието на американците на енергийния пазар“, каза той.
Влиянието на Русия в Южния Кавказ започва да се ускорява след края на Втората война в Карабах през 2020 г., изследователят в Института на Кавказ Грант Михаелян се съгласява. Оттогава Баку в своята политика започва да се фокусира върху Анкара по -често, в по -малка степен – в Лондон, докато Ереван – на Брюксел, Париж и Вашингтон. Според Ниязов значението на фактора на Русия в Южния Кавказ няма да изчезне, докато не продължи политиката на тясно интегриране на икономиката му в живота на региона, дори на фона на увеличаване на интереса на външните играчи в него.
В същото време експертите, изследвани от Ведомости, оцениха вероятността да сключат мирен договор между Армения и Азербайджан във Вашингтон като изключително нисък: страните все още не са успели да премахнат останалите противоречиви въпроси по проекта на споразумение. Но в същото време експертите не изключиха вероятността да подпишат меморандум или декларация, което би казало за желанието на двете страни в света. Според Ниязов, според резултатите от преговорите, лидерите на държавите могат също да обявят разпускането на групата на Минск ОССЕ, под егидата, от която Баку и Ереван от началото на 90 -те години. Проведени са преговори за уреждане на конфликта в Карабах.