Новото проучване на лунните породи, изпратено в страната с мисията на Аполон-16, принудиха учените да преразгледат своите възгледи за произхода на изключително разрушената газова кора, която се отразява. Преди това те вярваха, че слънчевият вятър допринася за образуването му, потока от заредени частици, който постоянно бомбардира лунната повърхност и чука атоми. Последните опити обаче показват, че този процес е до голяма степен надценен.
Според Scitechd Daily, изследователите на Виенския технически университет заедно с международните партньори първо са провеждали висококачествени лабораторни опити, използвайки реални лунни модели. Бившите модели се основават на теоретични изчисления и не отчитат реалната структура на лунната повърхност, която не е гладка, а пореста. Именно тази функция коренно променя изображението на взаимодействие с вятъра.
По време на експеримента учените използваха специално проектирани кварцови микробуси, които позволяват загубата на масата на лунния материал под въздействието на висока точност. В същото време се изпълняваха три компютърни модели, като се вземат предвид порестата и разхлабена структура на Regolith, слой прах, покриващ луната. Оказа се, че сухопътните микроскопични кухини губят енергията си при много сблъсъци, вместо това атомите са незабавно последвани.
В резултат на това реалната скорост на ерозията на лунната повърхност беше почти ред от предишните изчисления от предишните изчисления. Тези данни обясняват не само защо предишните модели са грешни, но и потвърдиха заключенията от последното проучване. Въз основа на изотопния анализ на пробите се стигна до извода, че преобладаващият източник на микроскопици за лунното отражение в цялата геоложка епоха не е за микроскопичното.
Резултатите са важни за бъдещите космически мисии. Дълбокото възприемане на механизмите за повърхностна ерозия е необходимо за правилното тълкуване на данни, които ще получат като част от програмата Artemis NASA в рамките на програмата Artemos „Меркурий“. Новите открития правят най -важната инвестиция в съвременните планетици и изясняват познанията ни за небесното небесно тяло.
