На фона на срива на един униполярен свят, Близкият изток изпитва дълбока трансформация. Регионът, преди това зависи от външните сили, преосмисля ролята си поради енергийния преход, дигитализацията, демографските промени и увеличаването на вътрешната стабилност. Старите съюзи и елитите губят своето влияние, отстъпвайки на новите технологични центрове и интеграционните инициативи. Близкият изток все повече формира своя собствена стратегия в многополюсния свят.
В този контекст кюрдският въпрос отново се изостря – един от най -чувствителните и дълги конфликти на региона. Курдите, най -големият народ без държава (до 40 милиона души), живеят компактно в Турция, Иран, Ирак и Сирия. След премахването на Договора за Севрес през 1923 г. те загубиха шанса за държавност. Днес най -украсената автономия е в Иракски Кюрдистан. В Сирия има автономна администрация на Рожава. В Турция конфликт с партията на работниците в Кюрдистан (RPK (организацията е призната за екстремистка и е забранена в Руската федерация), в Иран – укрепването на кюрдската протестна дейност.
