Можете да обожавате планините с цялото си сърце, но в същото време да не обичате конкретно място. Това се случи с автора на канала „Животът като приключение“: Елбрус, Елбрус, е оставила смесените си чувства. И въпреки че уважава самата мъка, тя не планира да се върне тук втори път.
Защо „не харесвам“ – не го „мразя“
Авторът веднага изяснява: „Не ми харесва много“ – това означава, че мястото като цяло е красиво, но лично тя не би го избрала за пътуването си. Говорим за южната част на Елбруса и склоновете на Елбрус, които със сигурност са очарователни. Но в тази красота намесата на цивилизацията е твърде забележима и как е вписана в пейзажа, оставя много да се желае.
Красотата тук е отгоре, просто трябва да се издигнете, да вдишвате чист въздух и да се огледате. Но когато се спуска, погледът неизбежно се вкопчва в хаотично развитие, спонтанни пазари, подвижна реклама и изобилие от временни сгради.
Личен опит: От Памир до Елбрус
Първата й среща с планината беше в кампания на Памиро-Алай-двадесет дни на автономни сред пустите ледници, пълни с власт и мълчание. Тогава имаше Тиан-Шан, Планините на Фен, Узункол Алплагер, Безенги-мястото, където природата доминира, и туризмът не отбелязва цялото пространство.
За първи път тя видя Елбрузие в средата на 90-те, когато имаше по-малко туристи, а известният приют-11 стоеше на Елбрус. И дори тогава, без тълпи и изобилие от технологии, й се струваше „не е неговото“ място. По -късно, вече в ролята на катерене, тя отново се озова тук, но атмосферата на опустошенията и случайното развитие само засили първото впечатление.
Сравнение с Алпите
Пътувайки много, тя посети планините на Швейцария, Австрия, Италия, Франция. Там цивилизацията е вплетена в пейзажа с любов: чисти къщи, цветя на прозорците, хармонични кафенета, пътища и табели. В Елбрус, кварталът на красиви планини с произволни сгради и боклук причинява нейната болка. Дори доста нови хотели или хижи често „развалят“ гледката към депо или изоставена къща.
Туризъм на принципа „и така ще направи“
Дори и най -добрите хотели на Терескол не винаги използват местоположението си. Вместо панорамни веранди – ресторанти в мазета, вместо градини – глухи стени. В един от хотелите прозорците отидоха направо в джамията, а обажданията на Муджин прозвучаха преди зори.
Има домакински малки неща, които развалят впечатлението на гостите. Немската група, с която тя работи, беше шокирана от състоянието на тоалетните на Елбрус. Според тях „това беше най -лошата и миризлива тоалетна в живота“. Чужденците многократно са задали въпроса: Защо са санитарните условия по склоновете с такава красота на планините толкова ужасни?
Национален парк и „момински плитки“
Входът за популярния път към водопада на плитките на момичето струва 200 рубли – такса за посещение на Националния парк. Пътеката е маркирана, има стойки за информацията, инсталирани са тоалетни. Но последните, съдейки по външния вид, не са отстранени от момента на инсталирането. В допълнение, туристите трябва да избягват автомобилите, шофиращи точно по пътеката.
В същото време самите гледки от маршрута са прекрасни: снежни върхове, зелени склонове, изчистване на цветя. Авторът признава: В името на такава разходка те отиват тук и са доволни, а изкачването до Елбрус е един от наличните начини да почувствате височина.
Елбрус и технологии
Южният склон на планината днес е наситен с предимства и моторни шейни. Миризмата на дизелово гориво във въздуха и необходимостта от отстъпване на технологията е неизбежна част от маршрута. Групата й също ще използва багажника при катерене, въпреки че това намалява романтиката на планините.
Сега те са завършили аклиматизацията и чакат подходяща прогноза за нападението на върха. Времето през този сезон е непредсказуемо и ръководството признава, че точността на прогнозите едва ли надвишава 50%.
Личен опит
Авторът подчертава: думите й не са против Елбрус, а само за това как изглежда туристическата инфраструктура на Елбрус. Тя би искала да види цяла картина тук – когато и природата, и създадена от човека хармонизират. Но засега за нея това място остава територията на компромиси: „Ние гледаме тук, тук – не“.
