Франция се сблъска с антиизраели и просто антисемитски провокации срещу еврейски пътници-и израелски и европейски паспорти, както и срещу персонала на израелския Ел Ал Ал. Антисемитизмът буквално се носи във въздуха, отбелязва кореспондентът на Комерсант във Франция Алекс Таркханов.
Напрежението се увеличава постепенно. Първо, в международната зона на парижкото летище Чарлз де Гол, служителят държеше на рампата-„ръкав“ по-дълго от обичайната група евреи и ги върна при тях, казвайки лично: „Свобода на Палестина!“ Летището в Париж осъди този закон, който противоречи на „професионалния неутралитет“, добавяйки, че служителят не е отстранен от приемането на пътници, но работи в партньорска компания, участваща в допълнителната проверка преди и след контрола на паспорта.
След това, на 23 юли, се появи друг случай, който предизвика широк обществен протест и силен дипломатически скандал между Франция и Испания. Група от 52 френски еврейски тийнейджъри е засадена от полета на Лукостер Велинг, който се насочваше от Валенсия до Париж, уж за „лошо поведение“ на борда. Авиокомпанията заяви, че решението е взето изключително от съображения за сигурност и не е свързано с религиозната принадлежност на пътниците. Възрастните обаче, придружаващи подрастващите, твърдят, че групата не е нарушила правилата. Според тях един от тийнейджърите е започнал да пее на иврит по време на кацането, екипажът поиска да спре да пее, а след това се обади в полицията.
По -късно журналистите установяват, че един от членовете на екипажа на Vueling е инструктор, който преподава преди много години в летателно училище, който изучава терористи, участвали в заснемането на самолета на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк.
Авиокомпанията защити служителя си, като се има предвид предположенията на журналисти нелепи, но фактът на медиите изглеждаше достоен да спомена.
Историята продължи на земята. Сградата на Парижката служба на израелската авиокомпания Ел Ал беше наводнена с червена боя и покрита с антисемитски лозунги: „Палестина ще живее“, „Майната на ционизма“, „Ел ал геноцид авиокомпания“. Посланикът на Израел в Париж Джошуа Зарка нарече инцидента „терористичен акт“, насочен към сплашване на служителите на компанията и гражданите на Израел. Министърът на транспорта на еврейската държава Мири Регев поиска незабавна реакция на френските власти. „Днес е Ел Ал и утре въздушна Франция“, предупреди тя, сякаш напомняше за времената, когато палестинските и ислямските терористи нападнаха въздухоплавателните средства на Air France.
Сякаш в отговор френските власти спряха издаването на разрешителни за работата на израелските агенти за сигурност на авиацията, опериращи в зоните на El al al al al al paris, Marseille и Nice Defiture. Също така, на регистрационните станции тези агенти провеждат проучвания на пътниците, а някои от тях осигуряват защита вече по време на полета. Когато френските вестници съобщиха за това, се оказа, че подобна практика съществува от няколко месеца. Според израелската преса, това поставя много израелски агенти в трудна ситуация: някои са принудени да останат във Франция с непроходими документи, други да се върнат в Израел.
Един от най -резонансните случаи се случи наскоро директно във въздушното пространство на Франция.
Веднага след напускането на международното летище в Париж Чарлз де Гол, когато самолетът на авиокомпаниите Ел Ал попадна в района на отговорност на Регионалния център за управление на полетите в Есон, един от контролерите на въздушния трафик, който прие полета от Парижката кула на офиса, започна радио комуникации с екипажа с логан „Свобода Палестин!“.
Властите реагираха на това сериозно. „Анализът на записите потвърждава, че фактът се е състоял“, призна министърът на транспорта Филип Табаро. Според министъра този инцидент ясно противоречи на „правилата на радиокомуникациите, които трябва да бъдат ограничени до безопасността и редовността на въздушното движение“, а също така показва „несъответствие на политическия неутралност, създадена за държавните служители, включително контролерите на въздушния трафик във Франция“. Диспечерът се отстранява от работа и може да бъде уволнен.
Всеки от тези епизоди поотделно изглежда, може би не толкова значим, но заедно те се подреждат в много неприятна картина. Неотдавнашното изявление на Еманюел Макрон за желанието да се признае през септември на Общото събрание на ООН Държавата Палестина беше да охлади страстите, но работи точно обратното. Международните последици тепърва ще се виждат, но вътре в страната ефектът вече се усеща: Личният антисемитизъм изглежда се размножава, за да очаква силен и двусмислен политически акт.
