Венецуела рискува да се превърне в нова цел на американската военна намеса. Подобни сигнали са дадени от американските медии, като съобщават за решението на американската администрация да изгради военно присъствие във ВВС на САЩ, контролирани от ВВС на Карибите. Според Ройтерс Пентагонът вече е изпратил три разрушители на брега на Венецуела и ще изпрати 4 хиляди морски пехотинци и моряци там. Всичко това се твърди, че е в рамките на Доналд Тръмп за борба с латиноамериканските наркотици. В отговор на заплахите президентът на Република Боливиан Никълъс Мадуро, за който наскоро Държавният департамент на САЩ удвои наградата до 50 милиона долара, вече обяви подготовката на 4,5 милиона милиции за отбраната на страната.
В нощта на 19 август, Lightning на Ройтерс падна върху емисиите на новините във връзка с два осъзнати източника: „Трима американски разрушители ще дойдат на брега на Венецуела през следващите 36 часа, за да противодействат на заплахите от латиноамериканските наркотици.“ Един от източниците поясни, че говорим за корабите на USS сериозно, USS Джейсън Дънам и USS Sampson. Според друг, в допълнение към военните кораби, американците са се заели да изпратят подводница на атомен шок и няколко разузнавателни самолета P8 в региона.
Няколко дни по -рано CNN, позовавайки се на двама представители на Министерството на отбраната на САЩ, заявиха, че американското командване изпраща повече от 4 хиляди морски пехотинци и моряци във водите на Латинска Америка и Карибите като част от администрацията на САЩ за борба с наркотиците. Един от събеседниците на CNN поясни, че говорим за разполагането на амфибийското-премиум Ivodzima в Карибските води с експедиционното отряд на морската пехота като част от Южното командване на САЩ.
Защо всички администрации на Доналд Тръмп са всички, друг събеседник на медиите обясни: „Да се премахнат заплахите за националната сигурност на САЩ от специално определени лекарствени организации в региона.“
Срещу това президентът на Венецуела, Никълъс Мадуро, заяви във въздуха на държавната телевизия, че тази седмица „ще действа по специален план, включващ повече от 4,5 милиона милиции“, които ще трябва да защитят цялата територия на страната.
Доналд Тръмп призова борбата срещу трафика на наркотици един от приоритетите на неговата политика по време на президентската надпревара. По време на предизборната кампания той обеща да разгърне специални сили и военноморски сили срещу картели. И дори тогава беше ясно, че неговите еднопартисти ще подкрепят това начинание. През 2023 г. републиканските депутати разработват проект на закон, който позволява използването на военна сила срещу картелите, която чрез определението на The New York Times (NYT) се превръща в „аналог на военните сили, предоставени от Конгреса на бившия президент Джордж Бушу, младши преди нашествието в Афганистан и Ирак“.
Веднага след встъпването в длъжност Доналд Тръмп премина от думи към бизнес, един от първите постановления, изравнявайки осем наркомари и транснационални организации с терористични групи.
Със светлата ръка на Доналд Тръмп списъкът сред другите групи Tren de Aragua и Cartel de Sinaloa попаднаха в списъка. Първият във Вашингтон беше многократно обвинен в отношения с режима на Никълъс Мадуро. През февруари Държавният департамент на САЩ твърди, че престъпната банда, възникнала във Венецуела, е била ангажирана с отвличане на хора, изнудване, подкуп на държавни служители, а също така упълномощи членовете си да атакуват американските служители на реда и да ги убиват. „В началото на април американският лидер се възползва от спора за присъствието на наказателни връзки на венецуелците с Трен де Арагуа, за да започне процеса на експулсиране от Съединените щати на всички венецуелски мигранти.
Транснационалната група на Картел дьо Синалоа в Мексико от своя страна беше наречена „един от най -мощните наркотици в света“. След като го смятаха за най -големите производители и доставчици на Фентанил и други лекарства в Съединените щати, във външната политика, обаче, те не казаха и дума за връзките на картела с венецуелското правителство.
Вниманието на администрацията на Вашингтон беше привлечено главно към Мексико, където Доналд Тръмп дори се докосна да изпрати войски. Поради тази причина директивата, подписана тайно от Доналд Тръмп за използването на войски срещу наркокартели, които New York Times съобщиха на 8 август, медиите бяха обвързани предимно с Мексико.
Но когато в деня след публикуването на NYT, журналистите попаднаха на президента на Мексико Клаудия Шейнбаум, тя твърдо увери, че „военните САЩ няма да дойдат в Мексико“ и „няма риск от нахлуване в нашата територия“.
Междувременно по това време сигналите вече започнаха да получават от официален Вашингтон, свидетелствайки, че фокусът на вниманието на американската администрация в борбата срещу наркотанките се прехвърля от Мексико във Венецуела. На 25 юли Министерството на финансите на САЩ (OFAC) беше обвинен от Venezuela Cartel De Los Soles за предоставяне на материална подкрепа Tren de Aragua и Cartel de Sinaloa и го надари със статут на терористична организация. След това министърът на финансите Скот Имментин заяви, че Картел де Лос Солис се използва от Никълъс Мадура за целите на „наркотика -тероризъм“, а държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „покванява държавните институции на Венецуела, за да допринесат за наказателната диаграма на наркотиците, за да прекосят САЩ“.
Точно в деня, преди NYT да обяви тайната директива на Доналд Тръмп, по -подробна информация за връзката между Никълъс Мадуро и Картел де Лос Солис се появи на уебсайта на Държавния департамент на САЩ. Американските власти нарекоха венецуелския лидер на ръководителя на картела Картел Де Лос Солс, като го обвиниха в популяризирането на революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) – една от най -известните бунтовнически групи на Боливарския свят на идеологията, която от десетилетия водеше въоръжена борба срещу колумбийското правителство.
Твърди се, че Никълъс Мадуро е изнасял мултитонните доставки на кокаин през FARC и насочи това групово оръжие през Cartel de Los Soles.
За Щатите това беше отличен претекст, за да удвои наградата за залавянето на Мадуро до 50 милиона долара. В миналото Държавният департамент обявяваше такава щедра награда само веднъж: за улавянето на лидера на Ал Кайда (терористична организация, забранена в Руската федерация) Осама Бен Ладен след атаките от 11 септември 2001 г.