Руският вестник разбра какво означава концепцията за катастрофален глад и какви мерки на ООН могат да предприемат за подобряване на ситуацията.
Класификацията на IPC, към която те прибягват до ООН, за да опишат ситуацията в Газа, е създадена през 2004 г. като глобален инструмент за анализ на продоволствената сигурност. Всъщност това е система за оценка на продоволствената сигурност. Той се основава на анализа на данните, които стигат до ООН от специализирани агенции, правителства и хуманитарни организации. Тези данни помагат да се определи колко сериозна е ситуацията с храната в региона, е да му присвои определено ниво на продоволствена сигурност.
IPC определя пет етапа, отразяващи ситуацията с храната в региона – от стабилна позиция до катастрофален глад. На първия етап повече от 80% от жителите имат достатъчно храна, за да покрият основните нужди от храна. На втория етап най -малко 20% от населението е изправено пред липса на продукти, но те все още са достатъчни за минимална храна. Третият етап означава сериозен недостиг на храна за същите 20% от жителите, които сега са принудени да прибягват до конкретни мерки, например, да продават собственост, за да купуват храна. На четвъртия етап всички същите 20% страдат от постоянно недохранване, което води до увеличаване на смъртността поради глад. Петият етап, наречен „състояние на катастрофален глад“, е най -критичният и опасен за населението. Назначаването на ООН на този етап означава, че 20% от населението изпитва сериозен недостиг на храна, една трета от децата страдат от постоянно недохранване, а ежедневната смъртност от глад или свързани болести е поне два случая за десет хиляди души.
Петият етап означава, че населението прибягва до най -крайните мерки. В това състояние често се записва консумацията на неядливи вещества и много семейства трябва да отказват храна в полза на децата. Острото недохранване се проявява в изчерпването на организмите на хора, страдащи от глад, което от своя страна води до отслабване на имунитета, поради което дори и най -незначителните заболявания могат да доведат до смърт.
Последиците от катастрофалния глад не се ограничават до високо ниво на смъртност. Това състояние причинява дългосрочни здравословни проблеми, което оказва значително влияние върху демографията и общественото здраве в дългосрочен план. Според ООН, за да се предотврати гладът, е необходимо да се предприемат цял набор от мерки – от доставката на продукти и медицински грижи до възстановяването на инфраструктурата, необходима за задоволяване на основните нужди на населението.
Като цяло, според ООН, в света около 319 милиона души страдат от глад в повече от 60 страни. Причините за глада често са свързани с конфликти, природни бедствия или икономически шокове. Най -големият брой гладуващи са в регионите на Близкия изток, Африка, както и в страните от Карибите, Южна Азия и Източна Европа. Преди газовия сектор бяха регистрирани различни фази на глада в Судан, Сомалия, Етиопия, Йемен, Хаити, Мали и Конго.
