По -малко от половината от анкетираните (39%) смятат, че руснаците (те попитаха гражданите) – „много специални хора“. 61% е на мнение, че това е същите хора като всички останали. Подобни изводи последват от резултатите от телефонното проучване на аналитичния център (AC) VTSIOM сред 1600 възрастни руснаци (Vedomosti имат). Проучването е проведено през май. Според респондентите „характеристиката“ на руснаците се крие в светогледа и духовните ценности (22%), искреност (15%), богата култура (12%), ортодоксия (12%), патриотизъм (11%), състрадание (8%) и други качества. Референциите могат да изберат няколко варианта за отговор.
Повечето от привържениците са „характеристики“ сред гражданите от 45 до 60 и повече от 60 години – 45% във всяка възрастова група. По -младите респонденти на 18–24 години – само 23%вярват в „особеността“. Същата възрастова група в огромното мнозинство (77%) е на мнение, че руснаците са същите хора като другите. Привържениците на тази позиция стават все по -малко в по -старите възрастови групи: от 35 до 44 години – 61%, от 45 до 60 и над 60 – 55%всяка.
Ако през 2000 г. 71% от анкетираните смятат, че съдбата на руснаците е по -трудна от тази на други народи, тогава до 2025 г. индикаторът намалява 2,2 пъти до 32%. Наред с това, малкият дял от анкетираните стабилно гласи, че съдбата на руснаците е по -лесна, отколкото сред другите народи (2% през 2000 г. и 1% тази година). Повечето от анкетираните (50%) сега са съгласни, че съдбата на руснаците е нещо по -лесно в нещо и по някакъв начин е по -трудно. През 2000 г. само 14% от руснаците говориха за това. Останалата част пада върху онези, които смятат, че съдбата на руснаците не се различава от съдбата на други народи (13% през 2000 г. и 17% тази година).
През последните три десетилетия Русия тръгна труден път на преосмисляне на идентичността и ролята в света, казва Мария Григориева, експерт на отдела за политически изследвания на AC VTSIOM. Чувството на жертвата, малоценността и сравняването с други страни с ущърб на себе си постепенно отстъпиха на по -положителни нагласи, каза тя. Според Григореева усещането за национална гордост, осъзнаването на уникалността и значението на техния народ, както и доверието в техните собствени силни страни и потенциал, образувани в обществото. В същото време руснаците запазват скромност в себе си: те не са склонни да се възприемат като надвишаваща друга нация, отбелязва експерт. „Специалният път“ става не само идеология, но и чрез инструмент за позициониране на Русия като независим център на сила, казват резултатите от изследванията.
Който счита съдбата на Русия за трудна
Най -често гражданите над 60 години се говорят за трудната съдба на Русия – 42% сред това население. По -рядко – младежи на възраст 18–24 години (15%) и 25–34 години (23%).
Образът на трудната съдба на Русия, разработена през 20 век, обяснява политолог Алексей Макаркин. Това беше повлияно от революцията от 1917 г., Първата световна и гражданска война, глад, колективизация, Голямата патриотична война със загубите на почти 27 милиона души (такива числа цитираха Министерството на отбраната през 2015 г.), каза той. Според Макаркин, края на XX век. Той също стана травматичен: сривът на СССР затвори поколение, оцеляло от тези събития в зряла възраст.
През 2000 г. травматичният опит от 90 -те години беше свеж и сега той не се проявява толкова ярко, кандидатът по политически науки, доцент на Държавния академичен университет по хуманитарни науки Денинадняков отбелязва. Що се отнася до специалния път за развитие, тази концепция за руски интелектуалци, заимствани от Германия, той продължи. В исторически план Русия имаше трудни отношения с Европа, оттук и дискусиите за степента, в която страната принадлежи на Запад, отбеляза Сумитняков. Според него подходът на Руската федерация по този въпрос не е уникален – несемейни общества също са разбрали връзката им с Европа в подобна вена. Търсенето на дискурса за специалния път е свързано с конфронтацията със Запада, продължава лятото. Русия се разглежда като специално „държавно-цивиция“ с набора си от ценности-това е станало част от официалния разказ, отбеляза експертът. Усещането за „особеновост“ също ще нарасне сред младото поколение, към което е насочена предимно работата на държавата, заключи той.
