Премиерът Франсоа Байру реши да отиде при VA-Bank. На 25 август той обяви, че при откриването на сесията на Парламента на 8 септември той ще повдигне въпроса за доверието в правителството пред Народното събрание. За това защо той прави това и какво може да се окаже, казва кореспондентът на Комерсант във Франция Алекс Таркханов.
Франсоа Байру, без мнозинството в Народното събрание, взе противоречиво решение: да се обади на депутатите да гласуват за доверие, преди да обсъдят бюджета от 2026 г. Използване на чл. 49.1 от Конституцията, която позволява на премиера директно да свърже правителствената програма с доверието на парламента, беше изненада. Тази статия беше използвана спретнато и изключително рядко: тя може да даде на правителството карт бланш, но в същото време да доведе до непосредственото му падане. За Баир това е рисков скок в празнотата, но в същото време – средство за обръщане на вниманието към критично финансово положение, без да се дърпа парламентарните дебати.
„Моментът на истината ни очаква“, каза премиерът на пресконференция в Париж, като подчертава „сериозността и неотложността“ на ситуацията.
Говорим за бюджетен дефицит и публичен дълг, надвишаващи 3300 милиарда евро.
Баир предложи план за намаляване на разходите на стойност почти 44 милиарда евро, включително мерки, които вече са причинили жестоки спорове: замразяване на социалните ползи, ограничаване на правителствените служби, замразяването на данъчния мащаб и, най -непопулярните, премахването на два празника – в анкетата на Одокса, 84% от французите, които вече са посочили, че не е имало такава опасност, която да не се отпуска.
Всички фракции на парламента отляво надясно, с изключение на президентския блок, вече са позволени да знаят, че ще гласуват. Планът на баира не е одобрен нито от „уплашения“ меланшон (LFI), нито от комунистите (PCF), нито „зелените“ (LES екологични), нито с правото на „републиканци“ (LR), въпреки че днес те все още решиха да подкрепят министър -председателя. Лидерът на Националната асоциация (RN) Zhordan Bardell прогнозира „края на правителството“, а Marine Le Pen призова да се подготви за разпускането на парламента – въпреки че именно позицията на Petalists спаси кабинета на министрите от The Votum of Dorrotion през януари и февруари.
Премиерът на 66 заместници на социалистите (PS) остава слаба надежда. Официално те са категорично срещу бюджета. Първият секретар на партията на Оливие Форс каза: „Немислимо е социалистите да гласуват за доверие“. Но Баир се опитва да ги убеди в компромис, обещавайки стриктно да наблюдава „принципа на справедливостта“ при разпределението на бюджетната тежест.
Ситуацията се усложнява от факта, че улицата се издига срещу правителствения план. В социалните мрежи „движението от 10 септември“ набира сила, обещавайки да „блокира страната“ в отговор на бюджетната строгост на Байра.
Леви радикални сили, водени от Жан-Люк Меланшон, се стремят да ръководят инициативата и да доведат Франция към универсален удар (виж Комерсант на 24 август). Байър отговаря, че предпочита „подредения парламентарен спор“ към хаоса на демонстрациите.
Премиерът, говорейки два дни преди зловещото „10 септември“, възнамерява да изпревари както септември “, така и на опозицията. Въпреки това риск Пазари – все по -голямо недоверие.
За самия Баир избраната стратегия обаче има важно предимство. Ако министър -председателят изчака приключването на дебата, грижите му ще се възприемат като предаване. Искане за доверие преди да се обсъди бюджетът превръща оставката в публичен акт, а не да побеждава след „болезнен компромис“. Известен със своята упоритост, 74-годишната Бирера демонстрира желанието да поема рискове в името на идеята, като открито поставя депутати и граждани преди въпроса: Готови ли са да споделят отговорност за финансовото бъдеще на страната?
Това е начин да се напусне с „повдигната глава“, запазване на моралния авторитет и подчертаване на значението на предложения план за спестявания, дори ако прилагането му е невъзможно.
Подобно заминаване изобщо не затваря пътя си към президентските избори от 2027 г., напротив, той формира образа на лидер, който е в състояние да вземе рискови, но отговорни решения, да действа в противоречие с натиска на опозицията. В успешна комбинация от обстоятелства Баир превръща евентуално поражение в политическо послание и морален капитал, които могат да бъдат използвани в бъдеща кампания.
За Франция обаче прогнозите за падането на правителството са тревожни. Ако кабинетът на Байру загуби увереност, президентът Макрон ще трябва да назначи нов министър -председател или да разтвори Народното събрание, което ще доведе до ранни избори. Подобен сценарий, най -вероятно, ще засили политическата нестабилност и протест на настроенията. Всеки резултат от вота „Аз съм и вярвам“, независимо дали е оцеляването на правителството или неговото падане, ще доведе до сериозни политически и икономически последици за страната.
