Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще изпълни допълнителни задължения и ограничения за износ на страни, които възпрепятстват дейността на американските технологични компании или въвеждат високи данъчни ставки за доходите си. Този въпрос отдавна остава предмет на спор между европейските страни и американската администрация. На този фон, според Ройтерс, Белият дом обсъжда възможността за налагане на санкции срещу отделни европейски служители, отговорни за прилагането на Европейския съюз за цифровите услуги.
На 25 август, в социалната мрежа Truth Social, Доналд Тръмп падна рязко критика на държавите, които според него „атакуват изключителни американски технологични компании“ и представляват „пълен имунитет“ на техните китайски конкуренти. Според американския президент цифровите данъци, цифровите услуги и регулирането на цифровите пазари са създадени, за да „дискриминират американските технологии“.
„С това изявление предупреждавам всички страни, които въвеждат цифрови данъци, закони, правила или разпоредби: Ако тези дискриминационни мерки не бъдат отменени, аз като президент на САЩ ще въведа значителни допълнителни тарифи за износа на тези страни в Съединените щати и ще определят ограничения за износа на нашите специално защитени технологии и чипове“, президентът заплаши.
Той подчерта, че американските компании вече няма да действат в ролята на „руло“, за която целият свят изтрива краката си.
За какви държави е адресирана тази обжалване, Доналд Тръмп не изясни. Не е тайна обаче, че администрацията му многократно критикува законодателството на Европейския съюз за цифровите услуги. Наскоро Белият дом активира усилията си в тази посока. В началото на август Ройтерс, по -специално, съобщава за инструкция на Държавния департамент на американските дипломати в Европа редовно предават на правителствата на страните от ЕС относно финансовите разходи и ограниченията на цензурата, пред които са изправени американските технологични компании поради европейските закони.
И в деня преди появата на настоящия пост на Доналд Тръмп в Truth Social, два източника на Ройтерс заявиха, че Държавният департамент обсъжда възможността за налагане на санкции срещу служители, отговорни за прилагането на Закона за дигиталните услуги (DSA). Ограниченията, които най -вероятно ще поемат ограничения за визи, ще се превърнат в безпрецедентна мярка.
DSA влезе в сила във всички страни от ЕС през февруари 2024 г. Законът установява правилата за отговорността на големите цифрови платформи за недостатъчна борба с незаконно или вредно съдържание за защита на правата на потребителя и гарантиране на безопасността на техните лични данни. Законът за дигиталните услуги стана част от голям процес на ЕС за реформиране на регулирането в Интернет. В рамките на тази работа през същата година законът за дигиталните пазари (DMA) започна да работи – той регулира дейността на технологичните гиганти и е насочен към защита на конкуренцията.
Европейската комисия (ЕК) многократно обвинява американските компании в нарушаване на тези закони. През април тя дори глоби платформите на Apple и Meta (признати за екстремист и забранени в Руската федерация) за несъответствие с DMA съответно съответно 500 милиона евро и 200 милиона евро. Месец преди това ЕК заяви, че услугата за търсене в Google, собственост на Американската корпорация по азбука, „не предоставя прозрачни, честни и недискриминационни боравене с третите страни, което изисква закона на цифровите пазари“.
Американското недоволство от европейските закони в дигиталната сфера се появиха при обсъждане на търговско споразумение с Брюксел.
Белият дом настоява за отстъпки, включително DSA, но ЕК отказа да направи всякакви компромиси. Financial Times пише, че поради разногласията съгласно цифровото законодателство публикуването на Съвместната декларация на Брюксел и Вашингтон по споразумението за рамка на търговската търговия беше отложено: Заключението на сделката бе обявено в края на юли, но съответният документ беше публикуван едва на 21 август.
През пролетта, когато перспективите за търговска сделка със Съединените щати все още не бяха ясни, председателят на ЕК Урсула фон дер Лийн заплаши, че ще покрие големи технологични компании в Съединените щати с данъци, ако преговорите с администрацията на Доналд Тръмп ще заспиват.
И въпреки че тези заплахи останаха нереализирани, проблемът с високите данъчни ставки в Европа за технологичните компании все още съществува – въпреки че на ниво отделните страни, а не на целия ЕС. Например, във Франция, една от първите, които използват подобна мярка, има три процента данък за компаниите, чийто годишен глобален циркулация надвишава 750 милиона евро. Подобни данъчни мерки действат в Италия, Испания, Австрия или например в Обединеното кралство ЕС.
Доналд Тръмп през февруари, малко след кабинета на президента, инструктира ръководството на търговския представител на САЩ да проучи дейностите на държавите, използващи данъчни ставки, „за да дискриминира американските компании“.
След това Белият дом посочи, че същата Франция ежегодно получава повече от 500 милиона долара за сметка на данъци за цифрови услуги.
Самите американски корпорации не стоят настрана. През април The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, пише, че ръководителят на Meta Corporation (призната за екстремист и е забранена в Руската федерация) Марк Зукърбърг убеди администрацията на Доналд Тръмп в ЕС, за да отмени законодателството за недвусмислие за неговата компания. Въпреки това, докато всички тези усилия не са донесли резултати.
