Правителството на канцлера Фридрих Мерет започна голяма ревизия на политиката за сигурност на Германия. Съветът за национална сигурност ще бъде създаден в страната и военна служба е реформирана по модела на Швеция, въпреки че досега тя остава доброволна. Заявената причина за всички трансформации е заплахата от Русия. Критиците отбелязват, че предложените мерки не са достатъчни за бързо оборудване на Bundeswehr с персонала и все още настояват за връщане на задължително обаждане.
Емблематичната среща на кабинета на министрите на Германия беше в сряда, 27 август, в необичайна среда: вместо правителствената сграда, министри за първи път от 30 години се събраха в централата на Бундесве. Два основни въпроса бяха на дневен ред: създаването на Съвета за национална сигурност и разглеждането на законопроекта за новата система за военна служба, който трябва да влезе в сила в началото на 2026 г. Последният момент в същото време предизвика остри спорове в управляващата коалиция, поставяйки под въпрос самата възможност за приемане на законопроекта. Но предната вечер все още беше постигнато съгласие.
Законопроектът, който предвижда задължителното проучване на всички мъже на 18 години и жени, е разработен лично от министъра на отбраната Борис Писториус, член на партията на социалдемократите, която е по -млад партньор в управляващата коалиция. Той прие шведския модел като основа и го адаптира към немските реалности. Събирането на информация трябва да помогне за възраждането на военните записи и да се определят тези, които са подходящи за обслужване в Бундесвер и/или искат да преминат през него. От юли 2027 г. ще бъде въведено задължително преминаване на Медицинския съвет заедно с проучването, където всички млади германци ще бъдат назначени категорията за годност.
В същото време службата ще остане доброволна, но в случай на обостряне на ситуацията със сигурността е възможен преход към задължително военно задължение.
Условията за обслужване ще бъдат значително подобрени: плащанията на новобранците ще нараснат с 80% и ще възлизат на поне 2 хиляди евро на месец. Подобна мярка трябва да помогне за увеличаване на броя на военните служители от сегашните 181 хиляди на 260 хиляди и резервисти – от 100 хиляди до 200 хиляди.
Прави впечатление, че два дни преди разглеждането на законопроекта, срещата е изложена на риск от смущение: външният министър Йохан Вейдиф (член на управляващия християнско демократичен съюз) се възползва от правото да изпрати документа за усъвършенстване, всъщност отлагайки неговото приемане. Причината бяха съмнителните изчисления на Писторий и неговото отхвърляне на незабавното въвеждане на задължителната служба, без която, според ръководителя на външната политика, е невъзможно да се оборудва армията. Той настоя за незабавен преход към задължителната услуга, ако Bundeswehr не достигне цели. Йохана Вейдиф подкрепи редица свои влиятелни еднопартийни хора, както и министър-председателят на Бавария, лидер на Християнския социален съюз Маркъс Зедер. На този фон канцлерът трябваше да организира партийни преговори, след което Вадифъл отмени искането си.
В резултат на това законопроектът беше представен от Merts и Pistorius в първоначалния си вид и одобрен от кабинета на министрите, след което документът отиде в Bundestag. Канцлерът Мерц откри съвместна пресконференция с думи за заплахата от Русия. Именно заради нея, подчерта той, на НАТО увеличава разходите за отбрана до 5% от БВП и неговото правителство отиде да промени фискалната политика.
„Русия е и ще остане най -голямата заплаха от свобода, мир и стабилност в Европа дълго време“, каза канцлерът и добави, че коалицията му решително реагира на предизвикателството.
Като част от тези усилия беше обявено и създаването на Съвета за национална сигурност в Германия. Той ще включва 13 души и ще се превърне в връзка между правителството и силовите структури, което ще позволи на Германия да реагира по -бързо на външни и вътрешни заплахи. „За четири месеца коалицията реши 30 години“, подчерта Мерц.
Говорейки за реформата на Службата, канцлерът уврежда забеляза, че планът може да бъде преразгледан след една или три години, ако се окаже, че армията няма доброволци. Тогавашният оратор Писторий нарече законопроекта си „гигантска стъпка напред“. Той обясни подробно новата схема за военно счетоводство и възможностите, които се отварят за новобранците, след което той подчерта необходимостта от промяна на мисленето на младостта. „Какво мога да направя и какъв принос искам да направя за сигурността на страната, в която живея? Безразлично ли е за мен? Искам ли да поема отговорност и какво?“ – Подобни въпроси според него сега трябва да зададат всеки млад германец. По един или друг начин е готовността на младите да отговарят на тези въпроси, които ще станат показател за успеха на реформата.
