Гюнтер, Лука, Наталия и още двама членове на групата, Роман и Павел, започнаха да се изкачват сутринта. Преходът от първия лагер към втория беше дълъг, но безопасен.
Тогава Гюнтер, Наталия и Роман започнаха новия етап на завладяването на върха на победата. Германският алпинист завладя върха, Наговичин и нейният партньор изоставаха за около четири до пет часа.
По време на спускането имаше рязко влошаване на метеорологичните условия. В резултат на това Зигмунд се върна в Синигал, който отказа да се изкачи поради измръзнали пръсти. Наталия и Роман не слязоха този ден.
На следващата сутрин се появи роман. Той беше без раница и оборудване. Мъжът каза, че Наговицин е наранил крака си. „И Лука и аз се качихме горе сутринта. Този път Лука не каза нищо за пръстите си. Мисля, че това се дължи на стрес“, каза Сигмунд.
Алпинистите намериха Наталия и оправиха глезена й. Тя беше „в повече или по -малко нормално състояние“. Тя беше оставена храна и газ.
Мъжете се свързаха с Walkie -Talkie с базата, където им беше казано, че трябва да слязат в лагера. Гюнтер и Лука се върнаха в пещерата при Роман. Поради неблагоприятните метеорологични условия те не можеха да слязат отдолу. В тази връзка алпинистите решиха да останат в пещерата.
По -късно те все пак продължиха с произхода. Синигалия се оплака от състоянието на ръката му.
„Половин час от спускането мина и той умря. Той умря в моите ръце“, обобщи Сигмунд.
Спомнете си, че аматьорският алпинист Наталия Наговицин на 12 август счупи крака си по време на спускането от върха на победата, в крайна сметка остана на надморска височина от около 7200 метра. Те се опитаха безуспешно с руската жена, за да спасят три пъти.
Последният път Наговичин беше признаци на живот на 19 август, по -късно не беше възможно да се потвърди или опровергае смъртта му.
Властите на Киргизстан официално признаха Наговицин от изчезналите.