Астрономите за първи път видяха силициев слой с експлозия на свръхнова
Звездите не горят просто така. В червата им има безкрайна кухня: водородът се превръща в хелий, хелий – в въглерод, а след това започва расата на тежките елементи. Колкото по -далеч по веригата, толкова по -бързо всичко изгаря. Ако водородът може да изтегли милиони години, тогава силиций изгаря само за няколко дни. Така се оказва истински многослоен дизайн – пай, където всеки слой съхранява отделен елемент.
Забранен силиций
Обикновено само лека „коричка“ – водород, максимален хелий излетя по време на експлозията на свръхнова. Но в случая със SN2021YFJ астрономите успяха да хванат нещо много по -дълбоко: силиций, който седи само на крачка от желязното ядро. Това е рядкост почти невъзможно, защото силиконовият слой се появява няколко месеца преди финалния срив. Откъде дойде отвън – остава загадка. Има версия, че придружителната звезда извади допълнителната обвивка от съседа, оставяйки я буквално гола.
Експлозия и наследство
Щом сърцевината се напълни с желязо, енергията изтича и звездата се срути вътре в себе си. В този момент възниква „отскок“ – и се изхвърлят планини на веществото. Така се раждат неутронни звезди или черни дупки. Но най -важното е, че елементите, от които сме направени, се раждат. Кислород, магнезий, сяра, въглерод – всичко това са прахът от космически бедствия, събрани в планети, океани и човешки тела.
Гола вселена
Първата вселена беше лоша в подобни съставки. Само милиарди експлозии на Supernova създадоха химически коктейл, където всичко, което знаем като живот, стана възможно. Следователно наблюдението на SN2021YFJ не е просто рядък астрономически улов, а истински ключ към разбирането защо светът е подреден по този начин. За миг учените сякаш разглеждаха проекта на сценария, според който е написана историята на космоса.
Абонирайте се за Moneytimes.ru
