Експертите все повече поставят под въпрос ефективността на тежките ограничения върху използването на джаджи от деца.
Въпреки популярното мнение, че екраните са вредни за мозъка и психиката, научните данни все още не дават недвусмислен отговор. Професорът по психология Пит Ечелс твърди, че много плашещи заглавия се основават на слаби или изкривени заключения.
Основният проблем е методологията. Повечето проучвания се основават на самоотчитания: подрастващите питат колко време са прекарали зад екрана и как това се отразява на настроението им.
Но това не дава обективна картина. В допълнение, контекстът не се взема предвид: дали детето е гледало образователното видео, играе самостоятелно или е разговаряло с приятели.
Някои учени, като Джин Тундж, настояват, че все още е необходимо да се ограничат джаджите – особено децата под 14-16 години. Но други смятат, че прекомерните забрани само повишават интереса и рисковете.
Настоящият подход не е наказание, но свързаното и съзнателно използване на технологии, при които родителите помагат на децата да намерят баланс и да оценят критично какво се случва на екрана.
