На 17 юли Държавната дума прие на първо четене законопроект, който разширява данъчните облекчения за производителите и разработчиците на леки дронове с двойно предназначение, като ги изравнява с производителите на тежки дронове. Основният очакван ефект е намаляване на крайната цена на продуктите, което би трябвало да стимулира търсенето и развитието на отрасъла. Подкрепата ще бъде временна: предвидено е облекчението да продължи до декември 2027 г., след което съдбата му ще зависи от оценката на властите за постигнатите резултати.
Съгласно законопроекта освобождаването от ДДС с нулева ставка ще се прилага за безпилотни летателни апарати с тегло между 150 г и 30 кг, както и за внесени двигатели, резервни части и компоненти за тяхното сглобяване, ремонт и модернизация. За да го получат, производителите ще трябва да представят договор с купувача, приемо-предавателен протокол и извлечение от регистъра на руската промишлена продукция.
Планира се привилегията да бъде валидна до 31 декември 2027 г. През това време властите ще преценят доколко тя е ефективна и ще решат дали да я удължат.
Въпреки това първият заместник-председател на Комисията по икономическа политика Надежда Школкина, която се изказа като съдокладчик, заяви, че подобна подкрепа е трябвало да стане безсрочна, тъй като това би дало на производителите увереност в дългосрочен план, особено в условията на недостиг на бюджетни средства. Законопроектът, изготвен от депутатите от „Единна Русия“, се основава на желанията и предложенията на индустриалните асоциации, включително на резидентите на Центъра за безпилотни системи и технологии (CUST). Според тях липсата на изключения за леките дронове им пречи да се конкурират с вноса и създава дисбаланс на пазара. Въпреки бележката за „гражданските въздухоплавателни средства“, депутатите ясно подчертаха основната причина за ранното приемане на документа – именно леките, а не тежките дронове са най-търсени от военните на фронтовете за специални операции (ФСО), подчерта г-жа Школкина.
Дискусията разкри и противници на инициативата. Така например Виктор Соболев (КПРФ), член на Комитета по отбрана, изрази съмнение, че безпилотните летателни апарати наистина са внесли значителни промени в тактиката на съвременните бойни действия, и призова да се предоставят на войските средства за борба с тях, а не да се инвестира в развитието на индустрията на БЛА: „Ако приемем военното изкуство като такова и същността му, ако се състезаваме с целия свят кой ще направи повече от тях и уж те ще решат изхода на СВЯТ и бъдещите войни – това е погрешно.“
Място за критика имаха и някои разпоредби на документа, особено освобождаването от ДДС на компонентите, внасяни от страните от ЕАИС. Станислав Наумов, депутат от ЛДПР, заяви, че в настоящия международен конфликт да се разчита на „някои от нашите партньори от ЕАЕУ е малко недалновидно“, и се обяви против поставянето на развитието на този стратегически отрасъл в зависимост от позицията на „Армения и други страни, които явно играят на политически многобой“. Самият той обаче беше критикуван в отговор от Андрей Макаров, председател на Комисията по бюджет и данъци на Държавната дума, който заяви, че е недопустимо да се обсъждат открито подобни въпроси.
Въпреки споровете, законопроектът е приет с 385 гласа „за“, като още един депутат се въздържа.
Първият заместник-председател на Комисията по бюджет и данъци Олга Ануфриева обеща да финализира документа за второто четене, като вземе предвид нормативната уредба за леките дронове и предложените изменения, чийто краен срок за внасяне беше определен до 18 часа същия ден. Подобно бързане, както отбелязват авторите на проекта, е продиктувано от необходимостта документът да бъде приет на пролетната сесия (приключва следващата седмица), така че законът да влезе в сила преди 1 октомври, т.е. началото на новия данъчен период.
Андрей Безруков, председател на управителния съвет на CBCT, обясни пред „Комерсант“, че основният приоритет на този законопроект е да се намалят значително разходите за производство чрез освобождаване от данъчна тежест. Според него по този начин ще се освободят средства за инвестиции в разработването на нови продукти. Г-н Безруков допълни, че при наличието на унифицирани компоненти конкурентното предимство не е в сглобяването, а в инженеринга, тъй като световното лидерство днес се определя от способността да се създават пробивни решения, а не само да се произвеждат.
