Забелязвали ли сте някога, че вашият събеседник се разсейва с телефона си по време на разговор? Или може би вие самите проверявате месинджъри или социални мрежи, докато някой ви разказва история или прелиствате новинарската емисия по време на семейната вечеря? Това явление в психологията се нарича фабинг.
За причините и последиците от фейббинга в предаването „Такава наука“ разказа Валерия Рогозинска, доцент в катедрата по специална клинична психология на Института по педагогическа и практическа психология на Челябинския държавен университет, кандидат на психологическите науки.
Програмата „Такава наука“ е посветена на научните постижения на учени от Южен Урал. Водещ – доктор на филологическите науки, доцент Анна Таскаева.
Валерия Рогозинска (вляво) и Анна Таскаева
Снимка: Личен архив на героя на публикацията.
– Дали phubbing е просто лош навик, или някакъв по-дълбок поведенчески феномен?
– Фъбингът е явление, което се характеризира с навика да се разсейваме с мобилен телефон, докато общуваме с други хора в непосредствена близост, като пренебрегваме или омаловажаваме значението на действителното взаимодействие. Фабингът може да се разглежда както като лош навик, така и като нещо по-сериозно, например тревожно разстройство, пристрастяване към смартфоните и страх да се стои настрана от входящите сигнали. Това е широк спектър от разнообразни явления, а дълбочината на разстройствата тук се определя от това колко зависим е човек или, напротив, колко свободен от джаджи е той. Може ли с известни усилия да избегне проверката на смартфона си всеки път, когато се появи входящ сигнал? Или все пак изпитва желание да провери входящата си поща?
– Понякога няма входяща поща, но вие все пак поглеждате. Току-що говорихме за това, че това явление може да бъде причинено от наистина сериозна зависимост. А защо толкова лесно се разсейваме със смартфоните си, дори по време на разговори на живо?
– Виждате ли, ние живеем в свят, който диктува свои собствени правила. Смартфонът се е превърнал в неразделна част от съвременния свят, в който сме заобиколени от изобилие от информация и безкрайни събития. Искаме да участваме в тези събития, не искаме да останем назад. А цифровите устройства ни помагат много в това. Понякога обаче те ни извеждат от реалния контекст на живота, от общуването с близките ни, от събитията, които може би ни се струват по-малко интересни и завладяващи от новините във фийда на нашите приятели, които винаги илюстрират живота си по ярък и цветен начин.
– Имаме ли нужда от такова количество информация? Какви са вредите от това поведение?
– Това поведение има своите отрицателни последици. На първо място, събеседникът, когото в този момент оставяме без внимание, придобива впечатлението, че не е достатъчно ценен, че предметът на общуване не е достатъчно важен. Това може да накара особено уязвимите, тревожни хора да прехвърлят ситуацията от разговора върху собствената си личност: в очите на моя събеседник, който е разсеян от смартфона, аз изглеждам недостатъчно важен или значим. А това може да доведе до отчуждаване в отношенията, до загуба на контакт с този човек, до неверие в собствените сили, до понижаване на самооценката.
– Кои изследвания потвърждават, че фийбингът всъщност е вреден за взаимоотношенията?
– Проучванията, които потвърждават вредността и негативните ефекти на фъбинга, се увеличават експоненциално през последните години. Всичко започна с основополагаща статия от 2015-2016 г. на американските учени J. Roberts и M. David, в която те описват резултатите от мащабно проучване. Но сега както съвременни местни изследователи, така и учени от други континенти изучават това явление и смятат, че фъбингът е еднакво токсичен за всички, независимо от културния произход на хората. Първо, то поражда чувство за самота, чувство за „недействителност“, и второ, влошава продуктивността на взаимодействието, т.е. вреди на междуличностното общуване и отношенията като цяло. Освен това фъбингът намалява когнитивните функции, т.е. влошава вниманието, възприятието и паметта на човека. Хората, които винаги са в режим на превключване под мотото „постоянно онлайн 24 часа в денонощието“, си мислят, че са многозадачници, но всъщност, както и при другите хора, обхватът на вниманието им не е безкраен. Ако си мислим, че можем да говорим с човека, с когото разговаряме, и в същото време да издирваме нова информация в лентата с новини или в социалните мрежи, надценяваме възможностите си.
– Току-що споменахте, че запомняме по-малко информация, когато сме разсеяни от смартфон. Четох някъде, че човешкият мозък може да съхранява 7 единици информация за единица време, плюс-минус две. Наистина ли е научно доказано, че помним по-малко информация, когато сме разсеяни от телефона си по време на разговор?
– Да, направихме обширни невропсихологични изследвания с над сто респонденти и тези изследвания показаха, че хората, които са склонни към фъбинг, и без контролни точки, имат значително намалена възприемчивост и обхват на вниманието в сравнение с тази норма. Дори и да искат да се съсредоточат върху обект, който ги интересува, това вече невинаги се получава, защото мозъкът им е свикнал постоянно да превключва вниманието. Те търсят новост в заобикалящия ги свят, за да останат съсредоточени, защото в противен случай настъпва феноменът на така наречените „умствени изключвания“, когато преминават в режим „по подразбиране“. Те се нуждаят от постоянно постъпващи потоци от информация, за да може мозъкът, подобно на компютър, да не премине в режим на заспиване. Това не е културна особеност на руснаците, а универсална закономерност в работата на човешкия мозък – трябва да сте ангажирани с една задача в рамките на една минута и тя ще бъде ефективна. Най-много две.
– Е, жените могат да направят и три! Това е много интересно: всъщност орязаното съзнание, за което всички говорят сега, се ражда, защото постоянно получаваме нова информация. Но знаете ли, що се отнася до възрастните, аз никога не се уморявам да повтарям: но ние сме вече формирани личности и сме възпитани в съветско време без джаджи, но това, което се случва с децата сега, е, че те наистина имат орязано съзнание: те постоянно прелистват, винаги трябва да са нащрек, да са в някакъв процес, те много бързо се отегчават.
Но има и друг важен проблем: когато детето иска вниманието на родителя, а той не може да му обърне внимание, защото е на телефона си. Сигурен съм, че всички сме ставали свидетели на ситуации, които могат да се наблюдават на всяко обществено място, в които децата отчаяно изискват вниманието на родителите си, а родителите просто не откъсват поглед от телефона. Това поражда въпроса как се отразява на децата телефонирането и може ли да има дългосрочни последици от това поведение?
– Току-що засегнахте една много сериозна тема. Това наистина е явление, което все още не сме разбрали напълно по отношение на дългосрочните му перспективи и последици. Но още сега, дори и при такъв сравнително кратък период на наблюдение, можем да кажем недвусмислено, че поколението, което е израснало с джаджите (и съответно родителите им са били там през цялото време), се различава от предишните поколения по способността си за емоционална интелигентност. Те са много по-зле в разпознаването както на собствените си емоции, така и на емоциите на другите. Много е важно за детето в ранна възраст и в предучилищна възраст да поддържа емоционален контакт с майка си, с нейните очи, да получава емоционален отговор от нея.
Ако детето не намира очите на майката по време на общуване, ако очите на майката са през цялото време обърнати към таблета или мобилния телефон, то между детето и майката не възниква достатъчно силна емоционална връзка, която по-късно се формира у детето под формата на емоционална привързаност и към други хора. От модела на отношенията с майката и родителите изграждаме модел на отношенията с всички останали хора. И децата, които са отгледани от такава емоционално дистанцирана майка, като правило след това демонстрират неспособност да установят наистина доверителни, близки отношения: те имат повърхностни контакти, недостатъчно ниво на емоционална интелигентност. Такива деца не осъзнават, че изражението на човешкото лице понякога казва повече от думите. Те са по-склонни да обръщат внимание на външната обвивка на отношенията, а не на вътрешния свят на събеседника. Собственият им вътрешен свят също е затворен за тях, защото всъщност за първи път се дава на детето в опита да бъде отразено в очите на майката.
За всички тези моменти се говори още преди появата на смартфоните от детските психолози и психоаналитици. Но сега ситуацията с цифровите устройства потвърждава, че наистина общуването очи в очи, прякото емоционално участие на родителите в живота на детето е по-важно дори от полезните препоръки и съвети на майката. Важно е също така да получаваме навременни напътствия, но невербалният визуален контакт е особено важен, а той е важен за нас и в зряла възраст. Много се учудваме, когато събеседникът ни кимне към нас, но самият той не вдигне очи. Дори за един възрастен човек това е доста болезнено, но за едно дете може да бъде травмиращо.
– И така, как можем да преодолеем този навик да се разсейваме със смартфона по време на живия диалог? Има ли някакви методи, техники, които биха ни помогнали, ако забележим, че фъфлим?
– За да се преборим с phubbing, е необходимо преди всичко да повишим осведомеността си за отрицателните последици от това явление и да развием уменията си за съзнателно използване на цифровите устройства. В края на краищата много от действията ни в ежедневието са почти автоматични: не се колебаем да вземем смартфона веднага щом чуем входящ звук. И дори без входящ звук, разбира се. Важно е да развием съзнание и да се научим да поставяме граници в отношенията си с цифровите устройства.
– Как да поставяме граници?
– Необходимо е да се опитаме да дозираме времето, в което сме в контакт със смартфона. Ако изобщо не е възможно да се справим без смартфон, например ако работата ни е невъзможна без джаджи, е необходимо да оставим смартфона за определени периоди от време.
Съществува технология „20 минути.“ – е чудесно начало, когато отдаваме цялото си безусловно внимание на реалния човек до нас в продължение на 20 минути. Имаме пряк контрол над ситуацията и не се разсейваме нито веднъж през това време. През тези 20 минути се опитваме да взаимодействаме с реалния събеседник възможно най-ефективно. Това е умение, което тренира и границите, границите на използване на ресурсите, времето и т.н., така че общуването да е по-продуктивно.
– Оказва се, че тук наблягаме на качеството на общуването: нека да е само 20 минути, но качествено, поглъщащо общуване, включване в темите, които събеседникът повдига.
– В някои случаи не можете да се ограничите до 20 минути, но човешкият мозък е така организиран, че след 15-20 минути има нужда да превключи за кратко към някаква нова информация, да се ориентира в околния свят. Мозъкът ни е биологично организиран по този начин. Вашият събеседник след приблизително същото време също ще изпита желание да погледне смартфона. Особено добре е, когато предугаждаме разсейването с някаква етикетна формула, например казваме: „Извинете ме, моля, в момента чакам много важно обаждане, така че ще проверя входящата си поща след малко“. В този случай това не е обидно и по същество не е фабулиране, защото под фабулиране не разбираме каквото и да е разсейване на събеседника, а такива, които извеждат човека от контекста на общуването.
Да дадем пример: ако млади хора са в кафене на среща и младежът погледне в смартфона си графика на развлекателните събития, уточни началния час на концерта или афиша в киното, и го направи, за да планира по-нататък съвместната вечер, това няма да е фабиране, защото е в интерес на момичето. Но е по-добре, ако момчето каже на момичето за това.
– Как да се държим, когато фабистът е някой близък човек? Как деликатно да дадете на другия човек да разбере, че сте наранени от това, че той се разсейва с телефона? Как да избегнете конфликти, като правите това?
– Важно е да се разбере до каква степен подобно разсейване е продиктувано от житейската необходимост, може би той работи чрез смартфона и той е неразделна част от живота му. В този случай е необходимо, на първо място, да се споразумеете за някои правила на общуване, защото има ситуации, в които използването на джаджи е неподходящо. Например в киното, в театъра, по време на семейна вечеря или някакъв празник. Например, когато обсъждате отношенията с децата или между съпрузите, е по-добре да не отговаряте на служебни обаждания.
Има ситуации, в които разсейването не е продиктувано от необходимост, а е просто лош навик. В такъв случай е необходимо да помогнете на близък човек да се справи с този лош навик, но е важно да говорите от свое име и да разкажете за чувствата си: как се чувствам, когато вие, моят събеседник, се разсейвате със смартфон по време на определени ситуации. Важно е да не използвате обвинителни конструкции.
– Смятате ли, че децата, които растат в епохата на смартфоните, ще общуват изобщо в бъдеще?
– Вероятно в бъдеще човешкото общуване ще стане още по-опосредствано от технически средства, цифрови технологии и т.н., защото виртуалната и разширената реалност все повече размиват границата между физическия и цифровия свят. За съжаление има голям риск фабингът да се превърне в широко разпространено явление, но не могат да се изключат и положителни сценарии. Новото поколение се отдалечава от цифровите устройства и се насочва повече към родната култура. Бягането по тревните площи отново се появява, младите хора имитират поведение, което беше обичайно за нас в съветската епоха, като например прекарване на свободното време сред природата.
– Днешните деца съзнателно отиват да тичат. Ние не сме имали друг избор.
– Да, изследванията на специалисти по психология на съвременната епоха показват, че малките деца, които са родени през последните десетилетия, съзнателно се отдалечават от числата в сферата на реалния свят и реалното общуване. Ще видим как ще се развие тази тенденция, но ако това наистина е така, както прогнозират психолозите футуролози, то може би човечеството има шанс да се съхрани един за друг, вместо да бъде роб на дигиталната пустота.
– Наистина ли младите хора са по-малко склонни да забележат този проблем, отколкото възрастните?
– Да, наистина има такива наблюдения. Само преди няколко месеца завършихме проучване и публикувахме резултатите, според които хората от средното и по-възрастното поколение са по-уязвими, тъй като са израснали в среда на директна комуникация и за тях разсейването със смартфона е признак на неуважение. Но за младите хора, които са израснали и се развиват с цифрово устройство в ръце, това е обичайна ежедневна реалност, затова те са по-толерантни и лоялни към подобни разсейвания.
СЛУШАЙТЕ СЪЩО
Кой астероид може да пробие Земята или да я измести от орбита
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Изпращане на съобщения в социалните мрежи VKontakte, Odnoklassniki.
Viber/WhatsApp: +7-904-934-65-77
Имаме и канал в Telegram
Имейл: kpchel@phkp.ru
