Сондата “Паркър” от време на време лети в Слънцето.
Снимка: НАСА.
Слънчевата сонда на НАСА “Паркър” (NASA’s Parker Solar Probe), която от една година “реже кръгове” около нашето светило, се гмурна в бурната му атмосфера – в дълбините на т.нар. корона – и засне в детайли циклопските процеси, които протичат там. С помощта на тези снимки учените се надяват да разрешат една от най-“парещите” загадки на Слънцето – да разберат откъде идва слънчевият вятър. Той, представляващ поток от електрически заредени частици, “обдухва” цялата Слънчева система. И заедно с коронарните емисии – струпвания на слънчева материя – устройва магнитни бури на Земята, наранявайки спътниците и астронавтите. Тя може да “организира” и глобална катастрофа, ако достигне “сила на ураган”.
Изстреляната през 2018 г. сонда вече е обиколила Слънцето 24 пъти, като все повече се приближава към него. По време на един завой в края на 2024 г. тя беше на рекордно минимално разстояние от около 6,2 милиона километра. Това означава, че е вътре в слънчевата корона. Всъщност тя е почти вътре в самото Слънце. Поредица от снимки оттам, от които учените направиха анимация, направи специална камера с широкоъгълна термовизионна камера WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe).
Орбита на сондата: сега тя се отдалечава от Слънцето, а след това се приближава почти плътно.
Снимка: НАСА.
– Надникнахме в “кухнята на космическото време” и видяхме със собствените си очи това, което досега си бяхме представяли само на модели – възхити се тя. Ники Фокс (Ники Фокс, заместник-администратор на дирекция “Научни мисии” в централата на НАСА във Вашингтон.
Да го разберем – да подобрим прогнозите за слънчевата активност, да защитим технологиите си на Земята и в Космоса.
Около сондата бушува “слънчев океан”.
Снимка: НАСА.
Изображенията – за първи път с толкова висока резолюция – показват как короналните изхвърляния, сблъсквайки се, се струпват едно върху друго, променят траекторията си, ускоряват заредените частици и раздвижват магнитните полета. На разстояния от десетки милиони километри те стават зигзагообразни. Изглежда, че тези – т.нар. обратни осцилации или switchbacks (превключватели) и подхранват бързия слънчев вятър, който “духа” в близост до Слънцето. Съществува и бавен вятър, който има две разновидности, свързани с магнитните полета – тяхната ориентация и вид. Единият също се генерира от обратни пренапрежения – само че малки. Какво подхранва другия, все още не е ясно. Изглежда, че този вятър “духа” от стримери – големи контури, свързващи активни области, където някои частици могат да се нагреят достатъчно, за да отлетят. Някакъв вид “тъмна гора” … И то не само за непосветените.
– Все още нямаме окончателен консенсус, но разполагаме с много интригуващи нови данни”, каза той. Адам Сабо (Adam Szabo), учен-изследовател на мисията Parker Solar Probe в Центъра за космически полети “Годард” на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Сондата продължава полета си. Следващото приближаване към Слънцето – 15 септември 2025 г.
СТАТИСТИКА
Опасна “тяга”
Слънчевият вятър, чиято скорост понякога достига хиляди километри в секунда, не причинява големи вреди. Земята и нейните обитатели са защитени от неговите пориви чрез магнитно поле. Но се оказва, че “вятърът” може да бъде толкова силен, че никакво поле няма да помогне. Радиацията ще унищожи атмосферата – буквално ще я издуха в космоса. Като покрив по време на буря.
Учени от Австрия, САЩ, Франция, Великобритания, ръководени от нашия сънародник Кристина Кислякова от Виенския университет (Катедра по астрофизика, Виенски университет) откри примери за разрушителни “течения”, които са създали няколко звезди, подобни на Слънцето – слънцеподобни звезди, както се наричат. Това са 61 Лебед, Ериданус епсилон и 70 Змиеносец. Авторите съобщават за откритието си в списание Nature Astronomy.
Космическият телескоп XMM-Newton даде възможност да се определи скоростта на загуба на маса на тези звезди.
При 61 Лебед тя е почти 10 пъти по-висока от тази на Слънцето, при Епсилон Ериданус – в 15, а при 70 Змиеносец – цели 66 пъти по-висока. Звездният вятър, който духа от тези звезди, е също толкова силен. Земният живот не би просъществувал много дълго при тази скорост.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ
Мистериозна “птица” в близост до Слънцето: Учените откриха неочаквани и реалистични обяснения за космическото явление
СЛУШАЙТЕ СЪЩО
Кой астероид може да пробие Земята или да я измести от орбита