Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) проведоха модерна версия на известния експеримент с две пукнатини и потвърдиха: светлината може да бъде или частица, или вълна – но не и двете едновременно. „Дори Айнщайн и Бор не можеха да си представят, че подобен експеримент ще стане възможен“, отбеляза един от авторите.
В класическото преживяване на Томас Юнг (1801) светлината премина през две тесни пукнатини и създаде намеса на картина на екрана – ивици и сенки. Това доказа, че светлината се държи като вълна. По -късно учените, включително Айнщайн, показаха, че светлината се състои от частици – фотони. Така възникна идеята за делизъм на корпускуларната вълна.
Според принципа на несигурността, предложен от Niels BOR, човек не може едновременно да измерва и двете свойства – или частица, или вълна. Айнщайн не се съгласи с това и предложи начините да „заобиколи“ ограниченията, например, измервайки светлината „трепереща“ на стените на пукнатините от преминаващи фотони.
Екипът на MIT реши да провери това, използвайки 10 000 атома вместо пукнатини. Атомите са държани от лазери и са играли ролята на миниатюрни дупки. Резултат: Колкото по -точно се измерва движението на фотоните, толкова по -слаба беше картината на вълната. Това напълно потвърди правилността на BOR: светлината не може да бъде вълна и частица едновременно.
Учените също показаха, че самото оборудване не засяга резултата – само „неясното“ положение на атомите е важно, както прогнозира квантовата физика.
