В четвъртък Държавната дума прие на второ четене правителствен законопроект, който ще позволи на визовите трудови мигранти от страни извън СИВ, които пристигат в Русия в рамките на квотата, да не полагат тест за познаване на руския език, историята и основите на руското законодателство. Третото четене на законопроекта, което често следва непосредствено след второто четене, беше отложено: депутатите поискаха от Министерството на труда обяснения или документи, обосноваващи защо в списъка на професиите, от чиито представители няма да се изисква да знаят руски език, се предлага да бъдат включени по-специално шофьори и продавачи в магазини.
Законопроектът, приет от Държавната дума на второ четене, освобождава трудовите мигранти, пристигнали в Русия в съответствие с правителствената квота, от полагането на тест за познаване на руския език, руската история и основите на руското законодателство. Правителството внася такива поправки в закона „За правния статут на чуждестранните граждани“ в Държавната дума на 31 май.
От статистиката на Министерството на вътрешните работи следва, че притокът на работници от страни извън СИВ, които идват в Русия с визи (а именно те попадат в рамките на определената от правителството квота), намалява през последните години.
Ако през 2016-2019 г. приблизително 120-130 хил. такива мигранти са пристигали на работа в Руската федерация годишно, то впоследствие тази цифра е намаляла до 100-115 хил.
Андрей Пудов, заместник-министър на труда и социалната защита, който присъстваше на разглеждането на законопроекта, обясни на депутатите, че руските работодатели досега са използвали само една четвърт от квотата, издадена за 2025 г. (234 хил.).
Той също така уточни, че след окончателното приемане на закона ще бъде оптимизиран списъкът на разрешените професии за покана на работници от чужбина през 2026 г. През същата година вече одобрените квоти ще бъдат преразпределени в полза на професионални и квалификационни групи, които не изискват общуване и владеене на руски език.
Последното намерение предизвика въпроси от страна на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин.
„Защо предлагате да включите в списъка на тези, които може да не знаят езика, такива категории като шофьори и продавачи, те трябва да общуват, трябва да знаят езика, трябва да знаят законите“, попита г-н Володин.
Той предложи третото четене на законопроекта да се отложи за последните заседания на пролетната сесия (22 или 23 юли), така че дотогава Министерството на труда да предостави разяснения или документи, които да елиминират подобни въпроси от страна на депутатите. Според оратора законопроектът и подзаконовите нормативни актове могат да отворят области, в които при благоприятни условия ще „нахлуят“ тези, които действително трябва да познават руските закони, или пък в списъка могат да попаднат професии и области, които биха могли да бъдат заети от руснаци – например същите тези продавачи или социални работници.
Според „Комерсант“ облекчаването на изискванията за познаване на руския език от мигрантите може да се използва за стартиране на пилотни проекти, в рамките на които в Русия ще бъдат докарани чужденци (например от Индия) в относително голям брой, надвишаващ установената квота за даден регион. Московската област и Забайкалският край могат да бъдат първите, които ще изпробват новия механизъм. Според властите подобни „пилотни проекти“ могат да помогнат за решаването на проблема с недостига на персонал – от края на 2022 г. компаниите се оплакват от недостиг на работници, особено в промишлените предприятия.
Руските компании вече проявяват интерес към вноса на чужденци – специализираните агенции за набиране на персонал вече са регистрирали рязко нарастване на търсенето на работници от Индия, Пакистан и Северна Корея още през 2024 г. Съществена пречка за работата им в Руската федерация обаче е изискването за преминаване на тест за познаване на езика и основите на законодателството.
