Десетият рейтинг на иновативните региони на Русия, съставен от Института за статистически изследвания и икономика на знанието (ИСИЕЗ) към Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет, се оглавява от Москва. В челната тройка влизат още Татарстан и Нижегородска област. Оценени бяха условията, създадени от властите на субектите за иновационна дейност, самата тази дейност, научно-техническият потенциал на териториите, експортната им активност и качеството на иновационната политика. Според съвкупността от показатели все повече региони изостават от Москва с повече от 40 %.
ИСИЕЗ на Националния изследователски университет Висша школа по икономика представи ново издание на рейтинга на иновационното развитие на субектите на РФ. Москва оглави списъка за осми път (от общо десет). На второ място е Татарстан, който се е придвижил с една позиция нагоре, а на трето място е Нижегородска област (също плюс една линия). Санкт Петербург, който в предишната класация беше на втора позиция, този път е едва на четвърта позиция.
85 региона на Руската федерация (без анексираните области) бяха класирани според стойността на индекса, изчислен въз основа на 55 показателя, групирани в пет тематични блока.
Това са социално-икономически условия за иновационна дейност, научен и технологичен потенциал, иновационна дейност, експортна дейност и качество на иновационната политика. Стойността на индекса за Москва е 0,6543, за Татарстан – 0,5851, за Нижегородска област – 0,5592, за Санкт Петербург – 0,5521.
В зависимост от размера на разликата от лидера експертите разделиха субектите на Руската федерация на четири групи. В първата група има шест най-иновативни региона: освен първите четири, това са Томска (0,5477) и Новосибирска (0,5277) област. Във втората група са 30 региона, в третата група са 37 региона, а в четвъртата група са 12 региона. Класацията се допълва от Ненецкия и Чукотския автономен окръг (съответно 0,1599 и 0,1327) и Ингушетия (0,1298).
Експертите отбелязват продължаващото увеличаване на разликата между Москва и другите региони по отношение на иновационното развитие.
Умерено (в рамките на 40%) 39,3% от субектите изостават от столицата по отношение на руския регионален иновационен индекс, в сравнение с 43,5% през миналата година и 51,7% две години по-рано. Съответно все повече региони изостават от столицата с повече от 40% по отношение на съвкупността от показатели. Москва, например, все още има най-високо ниво на образователен потенциал и цифровизация и е лидер по отношение на разходите за иновации и износа на знания. Освен това столицата показва високо ниво на организационна подкрепа за политиката в областта на науката, технологиите и иновациите на регионално ниво и активно участва във федерални инициативи.
През последните няколко години в регионите се наблюдава бум в създаването на специализирани консултативни органи към губернатора, отговарящи за науката, иновациите и образованието, отбелязва Евгений Куценко, директор на центъра „Руска клъстерна обсерватория“ към ИСИЕЗ. „Тези организационни мерки подобряват координацията на сложните проекти и дават възможност за преодоляване на ведомствените пречки. В резултат на това все повече регионални проекти получават подкрепа по федерални програми“, обяснява той. Обемът на тази подкрепа обаче намалява и този проблем едва ли може да бъде решен само с усилията на регионалните власти. „Иновациите изискват както пари, така и време“, казва експертът. Според него вероятно именно поради тази причина през последната година в регионите са създадени нови преференциални режими от индустриален характер (предимно за индустриални клъстери).
