Краят на XVIII в. е белязан от редица събития, които оказват огромно влияние върху световната история: Великата френска революция, индустриалната революция във Великобритания, обявяването на независимостта на Съединените щати, присъединяването на огромни нови територии към Руската империя. Публикуваният през 1776 г. труд на шотландския икономист и философ Адам Смит „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ е събитие от същия мащаб за научната мисъл. Разделението на труда, невидимата ръка на пазара, свободната търговия, свободната конкуренция – всички тези понятия стават основа на икономиката като наука благодарение на книгата на Адам Смит.
Преди Смит
Трудът „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ се състои от пет книги. Четвъртата книга се нарича „За системите на политическата икономия“. Преди Смит е имало две такива системи. „Едната може да се нарече търговска, а другата – система на земеделието.“ (тук и по-нататък цитатите от „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ са в кавички, освен ако не е посочено друго).
Най-голямо внимание в книгата е отделено на търговската система, която Смит нарича още меркантилна система. Меркантилизмът се появява много преди да бъде създаден терминът „меркантилизъм“. Думата Mercari на латински означава „търгувам, купувам“. Merx е „стока“. Меркурий (богът на търговията и планетата, наречена в негова чест), merchandiser, merch – всички тези думи са едни и същи.
Принципите на меркантилната система са изложени в книга, написана през 20-те години на XIX век и издадена посмъртно през 1664 г. от Томас Ман (понякога фамилията му в рускоезичните източници се изписва като Ман или Мен), „Богатството на Англия във външната търговия“.
Кратка биография на Адам Смит
Адам Смит е роден през 1723 г. в малкото шотландско градче Къркълдри. Той е отгледан от майка си. Баща му умира, когато тя е бременна с Адам. След като завършва едно от най-добрите училища в Шотландия в Къркълди (сега гимназия Къркълди), Смит постъпва в университета в Глазгоу на 14-годишна възраст. През годините на следването си мирогледът на младежа, включително по въпросите на икономиката, е силно повлиян от лекциите на Франсис Хътчсън, професор по морална философия. След като се дипломира с отличие, Смит печели стипендия „Снел“ за обучение в колежа „Балиол“ в Оксфордския университет. Той напуска Оксфорд по-рано поради здравословни проблеми.
През 1748 г. Смит започва да чете лекции по английска литература в Единбургския университет; през 1750 г. създава нов курс от лекции, обхващащ всички науки за обществото, включително социология и политическа икономия. През 1751 г. се премества в университета в Глазгоу, където първо преподава логика, а през 1753 г. поема катедрата по морална философия. През 1759 г. публикува „Теория на нравствените чувства“, в която излага своята доктрина за морала.
През 1762 г. на Адам Смит е присъдена степента доктор по философия, но на следващата година той прекратява академичната си кариера, като приема предложението на лорд Чарлз Таунсенд да стане наставник на доведения му син. Заедно със своя наставник той пътува до континента. В Тулуза Смит започва работа по основния труд в живота си – „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. През 1766 г. той се връща в Шотландия, където продължава работата по книгата. През 1778 г. Смит е назначен за един от петимата шотландски митнически комисари в Единбург, а през 1787-1789 г. заема почетната длъжност лорд-ректор на университета в Глазгоу. Адам Смит умира през 1790 г.
Томас Ман е бил търговец, директор на Британската източноиндийска компания, и това силно повлиява на начина, по който той вижда икономиката. Възгледите на Ман за икономиката са били широко разпространени в онези години. Според него богатството се състои от пари – злато или сребро. Богата държава е тази, която има много злато и сребро. Натрупването на тези метали е основният начин за забогатяване на една държава. Богатството се носи на една държава чрез външна търговия – тя продава повече стоки на други държави, отколкото купува в чужбина.
„След като са установени двете основни положения, че богатството се състои от злато и сребро и че тези метали могат да постъпят в страна, която не притежава мини, само в резултат на благоприятен търговски баланс или чрез износ на по-голямо количество, отколкото страната внася, основната задача на политическата икономия неизбежно е била да се намали, ако е възможно, вносът на чуждестранни стоки за вътрешно потребление и да се увеличи, ако е възможно, износът на продуктите на вътрешната промишленост.“
Държавата трябва да се стреми да поддържа търговския баланс, да гарантира, че износът (стойността на износа) надвишава вноса (стойността на вноса).
„Другите държави остават нейни длъжници за определена сума, която задължително й се изплаща в злато и сребро и по този начин сама по себе си увеличава количеството на тези метали в страната.“
Основните средства за поддържане на търговския баланс са чрез ограничаване на вноса и насърчаване на износа. Вносът се ограничава чрез високи митнически тарифи или чрез пълна забрана за внос на всякакви стоки или продукти от определена страна, с която търговският баланс се счита за неблагоприятен. Насърчаването на износа може да бъде под формата на субсидии, освобождаване от данъци за „такива отрасли на промишлеността, които се считат за достойни за специално покровителство“, сключване на благоприятни търговски договори с чужди държави и създаване на колонии в определени държави. Такава политика на държавата се нарича протекционистка.
Адам Смит срещу меркантилистите
Адам Смит оспорва следните постулати на меркантилистката теория.
Той е против отъждествяването на богатството с парите и със златото. „Хората искат да притежават пари не заради самите тях, а заради това, което могат да си купят с тях.“ Парите се ценят само заради способността им да купят нещо. Парите съставляват само малка част от националния капитал, като освен това носят най-малка полза. Смит посочва, че когато печалбата е равна или почти равна, повечето хора предпочитат да инвестират капитала си в подобряване и обработване на земята. Собственикът на земя или фермерът има по-голям контрол върху съдбата на вложените пари, отколкото индустриалецът или търговецът. От друга страна, собственикът на манифактура е в по-добра позиция от търговеца, тъй като и той има своя капитал на видно място. И накрая, инвестирането във вътрешната търговия има предимство пред инвестирането в чуждестранна търговия. Във вътрешната търговия търговецът никога не се разделя с капитала си за дълго време.
Търговецът, който се занимава с външна търговия, е принуден да предаде капитала си на „волята на ветровете и вълните и дори на още по-ненадеждните елементи на човешката глупост и несправедливост, когато отпуска големи заеми в далечни страни на такива хора, с чийто характер и положение рядко има възможност да се запознае добре“.
Той се противопоставя напълно на идеята, че основният източник на богатство за една нация е външната търговия и че вътрешната търговия нито внася пари в страната, нито изнася пари от нея, следователно страната не може да стане по-богата или по-бедна заради нея. За Смит „вътрешната, или вътрешната, търговия е основният вид търговия, при която капиталът в дадено количество носи най-голяма възвръщаемост и дава най-голяма заетост на хората в страната“.
Що се отнася до външната търговия, всички мерки, предприети от властите за увеличаване на износа и намаляване на вноса, според Смит са вредни. Те, според неговото убеждение, само ограничават и спъват развитието на икономиката на страната.
Така високите мита или пълната забрана за внос на какъвто и да е продукт, осигуряваща на местните производители монополно положение на пазара, според Смит „е равносилно на това да казваш на частните лица как да използват капитала си“ и е или безполезно, или вредно. Безполезно – ако цената на продукта, произведен в страната, ще бъде равна на цената на продукта, внесен от чужбина. Вредно – ако местният продукт ще струва повече от внесения. Смит обяснява това с един житейски пример. Обикновеният човек няма да направи нещо сам, ако му е по-евтино да го купи. Един обущар не си шие сам дрехите, а ги купува от шивач. Фермерът не шие сам дрехите и обувките си, а ги купува от шивач и обущар.
Смит описва ползите от разделението на труда за обществото в първата си книга „Изследване на природата и причините за богатството на народите“, като използва примера с изработването на игли. Работник, който не знае как е организирано дадено производство, как да борави с машините, използвани в него, едва ли ще направи една игличка за един ден и със сигурност няма да може да направи 20 броя. В една манифактура процесът е разделен на 18 отделни операции. Смит е видял манифактура, в която тези операции са били извършвани от десет работници, всеки от които е правил по една или две операции. В резултат на това за един ден десетте изработват 48 000 игли, т.е. по 4800 за всеки работник. По този начин разделението на труда допринася за увеличаване на производителността на труда.
Смит екстраполира идеята за ползите от разделението на труда върху икономиката като цяло, както в рамките на една държава, така и в международен план.
Той твърди, че е разумно дадена държава да купува стоки от друга държава, които са по-евтини, отколкото ако са произведени в тази държава. Също така е по-изгодно и разумно да се продават в чужбина стоки, в чието производство страната има предимство пред други страни.
Невидимата ръка
В четвъртата си книга „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ Адам Смит за първи път използва термин, който все още е един от най-популярните сред поддръжниците на либералната икономическа политика – „невидимата ръка“ (на пазара). Смит изхожда от факта, че „всеки отделен човек непрекъснато се стреми да намери най-изгодното приложение на капитала, с който може да разполага. Той има предвид собствената си изгода, а съвсем не изгодата на обществото. Но когато вземе предвид собствената си изгода, това естествено или по-скоро неизбежно го кара да предпочете онова занимание, което е най-благоприятно за обществото.“
По този начин, действайки така, че да извлече максимална полза, „той е воден от невидима ръка към цел, която изобщо не е била в неговите намерения; и обществото не винаги страда от факта, че тази цел не е била в неговите намерения“. Човекът, освен ако, разбира се, не е просяк, получава стоките, от които се нуждае, не като се позовава на хуманността, а на егоизма на продавача, на желанието му за печалба.
Адам Смит е бил противник на държавната намеса не само във външната търговия, но и в икономическата дейност вътре в страната.
Той твърди, че всеки човек знае по-добре как да се разпорежда със средствата си, отколкото който и да е държавник или законодател. Свободният пазар, чиито участници се ръководят от индивидуалните си интереси, естествено би трябвало да е от полза за обществото като цяло.
Данъчната система, според учения, трябва да допринася за икономическото развитие и Адам Смит назовава четири изисквания, на които трябва да отговаря една правилно организирана данъчна система.
- „Поданиците на държавата трябва, доколкото е възможно, да участват според своите способности и сили в издръжката на правителството, т.е. според доходите, които ползват под покровителството и закрилата на държавата.“
- „Данъкът, който всяко отделно лице е длъжно да плаща, трябва да бъде точно определен, а не произволен. Времето за плащане, начинът на плащане, размерът на плащането – всичко това трябва да бъде ясно и сигурно за платеца и за всяко друго лице.“
- „Всеки данък трябва да се събира по време или по начин, когато и както е най-удобно за платеца да го плати.“
- „Всеки данък трябва да бъде замислен и проектиран така, че да изземва и задържа от джобовете на хората възможно най-малко от това, което внася в държавната хазна.“
Основният механизъм на свободния пазар е конкуренцията. Ако количеството на дадена стока, пусната на пазара, не покрива търсенето, възниква конкуренция между желаещите да я купят, което води до повишаване на цената на стоката. „Оттук и прекомерно високите цени на стоките от първа необходимост по време на обсадата на един град или по време на глад“, пише Смит. Ако количеството на стоките превишава търсенето, продавачите са принудени да се конкурират за купувачи и да намалят цената. Ако на пазара има достатъчно стоки, за да се задоволи търсенето, търговците са принудени да приемат установената цена. Смит нарича тази цена естествена цена или цена на свободната конкуренция.
Монополът, предоставен на определено лице или компания, води до това, че монополистът може изкуствено да поддържа недостиг на стоки на пазара и да продава стоките си на най-високата цена, „която може да бъде изтръгната от купувачите“. В по-малка степен привилегиите, предоставени от държавата на отделни участници на пазара, водят до същия резултат.
Намеса и ненамеса
Идеите на Адам Смит до голяма степен съответстват на икономическата доктрина за laissez-faire (ненамеса, от френски – „оставям да се прави“), според която държавата трябва да се намесва минимално в сферата на предприемачеството.
Терминът laissez-faire се появява за пръв път в печата през 1751 г. в статия в Journal Economique на пенсионирания френски външен министър, виден привърженик на идеята за свободна търговия, маркиз Рене Луи д’Аргансон. Маркизът разказва един исторически анекдот: уж Жан-Батист Колбер, главният финансов контрольор на Франция, веднъж се срещнал с група търговци. Когато Колбер попитал как държавата може да помогне на търговците и търговията, един търговец на име Лежандр отговорил: „Laissez-nous faire“ („оставете ни“, „ние самите“).
Идеите за ненамеса на държавата в икономиката са активно защитавани от търговеца и икономист Жак Клод Мари Венсан, маркиз дьо Гурнай. Той е един от основните представители на френската школа на икономистите-физиократи, които поставят на първо място в икономиката селското стопанство. Дьо Гурнай се противопоставя на законите, които според него пречат на развитието на търговията.
Дьо Гурнай въвежда нова дума – „бюрокрация“ – за да опише своите опоненти в държавния апарат.
Въпреки приликите между възгледите на физиократите и Адам Смит, съществуват и разлики. Например петата книга на „Изследвания върху природата и причините за богатството на народите“ носи заглавието „За разходите на суверена или държавата“ и е посветена на целите, за които трябва да се изразходват публичните средства. На първо място са разходите за отбрана и за правораздаване. Ясно е, че никоя невидима ръка няма да ги регулира, само съвсем видимата ръка на държавата може да защити всички граждани от външен враг и отделните хора от несправедливост. Смит пише и за необходимостта от разходи за обществени работи и обществени институции. Според него обществените работи трябва да се изразходват за развитие на инфраструктурата, необходима за улесняване на търговията – пътища, мостове, водни пътища и пристанища. В този случай строителството на пътища може да бъде покрито впоследствие с такса върху преминаващите през тях подводници, а строителството на пристанище – с такса върху пристигащите в него кораби. Отделно от това Адам Смит отбелязва, че „някои отделни клонове на търговията, които се водят с варварски и нецивилизовани народи, изискват извънредно покровителство“. В някои страни е необходимо да се строят крепости за защита на хората и стоките, а в други страни, където силното правителство няма да позволи това, – за издръжка на дипломатическите представители.
В някои случаи Смит дори не се противопоставя на монопола. „Когато една компания от търговци се заеме на свой риск и на свои разноски да организира нова търговия с някоя отдалечена и варварска нация, може да се окаже препоръчително да ги обедини в акционерно дружество и, ако успее, да им предостави монопол върху тази търговия за определен брой години. След изтичането на този срок структурите на дружеството следва да бъдат изкупени от правителството, а търговията да бъде отворена за всички поданици на държавата.
Друго перо от необходимите държавни разходи е образованието. В това отношение Адам Смит смята, че основният акцент трябва да бъде поставен върху образованието на обикновените хора. Той обяснява това по следния начин. Поради разделението на труда огромното мнозинство от тези, които живеят от труда си, са ангажирани с извършването на малък брой прости операции. Човек, който прекарва по този начин целия си живот, няма нужда да упражнява ума си и „обикновено става толкова тъп и невеж, колкото може да стане едно човешко същество“. За да предотврати това, държавата трябва да насърчава създаването на църковни училища за децата на обикновените хора. Държавата трябва също така да финансира институции за религиозно образование за хора от всички възрасти.
Теория и практики
Първият голям държавник, който признава и започва да прилага идеите на Адам Смит, е Уилям Пит Младши, министър-председател на Великобритания от 1783 до 1801 г. и от 1804 до 1806 г. По време на неговото управление през 1784 г. е приет закон, който намалява митото върху вносния чай от 119% на 12,5%. Преди приемането на закона контрабандата на чай е била в огромни размери, като рискът е бил компенсиран от свръхпечалбите. След приемането на закона контрабандата спира: тя губи своя смисъл. Спадът на приходите е частично компенсиран от увеличението на данъка върху прозорците (броя на прозорците в една къща). Но благодарение на ниските мита цената на чая се понижи. Търсенето на чай и предлагането му в Британската империя започнаха да нарастват. В резултат на това за известно време след това приходите в хазната от митата върху чая настигат, а след това и надхвърлят равнището отпреди 1784 г. Чаят за британците се превръща от луксозна стока в национална напитка, достъпна за всички.
През 1799 г. Пит Младши прави още един опит да приложи на практика теорията на Смит: във Великобритания е въведен прогресивен подоходен данък. Експериментът се проваля. Поради масовото избягване на плащането му в хазната постъпили много по-малко пари от планираното.
Теорията на Адам Смит е била добре позната на бащите-основатели на Съединените щати Александър Хамилтън и Томас Джеферсън. По същото време Хамилтън оспорва редица положения, съдържащи се в „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. Например той не е съгласен, че капиталовложенията в селското стопанство са по-привлекателни от инвестициите в промишлеността. В своя „Доклад за производствата“ от 1791 г., представен на Конгреса на САЩ, Хамилтън, тогава министър на финансите, се застъпва за протекционистични мерки, включително за държавни субсидии за производството на желязо и стомана.
Идеите на Адам Смит се ръководят от създадената през 1838 г. във Великобритания „Лига срещу законите за хляба“. Това общество се бори за премахване на митата върху хляба. През 1841 г. лидерът на „Лигата“ Ричард Кобдън е избран за депутат в британския парламент. През 1846 г. митата са премахнати. Впоследствие много от членовете на „Лигата“ стават активисти на Либералната партия, която се обявява за пълна свобода на търговията.
Уилям Гладстон, който през втората половина на XIX в. четири пъти е британски министър-председател и четири пъти канцлер на хазната, е силно повлиян от теориите на Смит. През 1853 г., в първия му бюджет като канцлер на хазната, 133 мита са намалени, а други 123 са премахнати. През 1859 г. Гладстон заема поста за втори път. В началото на тази година има 419 вида мита, а в бюджета, който той изготвя през 1860 г., те остават 48. Освен това той намалява данъка върху доходите четири пъти в периода 1861-1865 г.
През ХХ в. британският министър-председател Маргарет Тачър не крие очарованието си от идеите на Смит. През 1988 г., изнасяйки лекция в Торонто, тя казва: „Ние не бяхме първите в тази област. Нарича се тачеризъм.“ Винаги казвам, особено когато идвам в Шотландия: „Абсолютно грешите“. Научих всички тези неща от Адам Смит, а той е бил много преди мен“.
През 1986 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън казва: „Американският народ не иска данъците да се увеличават. Освен това по-високите данъци няма да доведат до по-високи приходи и по-ниски бюджетни разходи. Това е ясно още от времето на Адам Смит, от 1776 г.“ „Високите данъци – отбелязва този велик икономист – често носят по-малко приходи на правителството, отколкото биха се получили от по-умерени данъци“.
От първото издание на „Изследване на природата и причините за богатството на народите“ са изминали два века и половина. През цялото това време някои теоретични икономисти са развивали идеите в тази книга, а други са ги оспорвали. Държавниците, отговорни за икономиката, са избирали между свободната търговия и протекционизма, като най-често са ги смесвали в различни пропорции или са сменяли едното с другото, когато е било необходимо. Основният труд на Адам Смит все още не е остарял.
