За стотици хиляди ветерани, които се връщат от горещи точки, отговорът на този въпрос не винаги е очевиден. Може би едно от основните предизвикателства, с които се сблъсква съвременното следвоенно общество, е завръщането на онези, които са преминали през военни действия до спокоен живот.
Особено – ако страдат от посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
За това как да направим този преход възможен и как да преосмислим опита на войната, заяви клиничен психолог, ръководител на психологическата помощ в „Персонал на доброволческия проект“ на доброволческия проект Никита Грачев.
Не просто се върнете, но и интегрирайте
„Важно е не само да върне дома на ветерана, но и да му помогне да почувства, че е необходим, че неговият опит и умения са приложими в мирния живот“, обяснява Грачев.
Той подчертава: Много участници в бойните преживяват усещане за изолация от обществото, не знаят къде да насочат вътрешната енергия и къде да почувстват своето значение отново.
Именно тук започва работата на професионални психолози и доброволчески инициативи. Един от ефективните методи за реинтеграция е създаването на проекти, при които бившият военнослужещ може да продължи да изпълнява социално значима мисия.
За тях е важно да разберат какво все още служат-дори и с оръжия в ръцете си, а да помагат на тези, които са наблизо.
Силата на околната среда и общите стойности
„Важно е човек да бъде в среда, в която го разбира. Къде не е необходимо да обяснявате защо се събуждате в студена пот или избягвате силни звуци. Такива детайли могат да изглеждат незначителни, но създават усещане за„ тяхната “среда“, казва Грачев.
Пример за това е програмата „Време на героите“. Същността му е да комбинира ветерани в общ екип, където се чувстват в безопасност и са заобиколени от хора с подобен опит.
В тази програма не само кръгът на комуникацията е важен, но и стойностите, които участниците споделят. Това е продължение на същата услуга, само при други условия: работа с юноши, участие в операции за търсене и спасяване и младежко обучение.
Преход, без да губи идентичност
Преходът към гражданския живот не е за отхвърлянето на миналото. Напротив, важно е да интегрирате военния опит в нова реалност, без да се губите. Това помага да се избегне отчуждението и остра пропаст, което често изостря симптомите на PTSR.
„Не молим ветераните да забравят кои са били. Каним ги да станат такива, които са, но с ново качество“, подчертава Грачев.
Той казва, че самата формулировка на въпроса трябва да е различна: не „кой трябва да бъда сега?“ И „Как предишният ми опит може да стане в основата на нещо ново?“
Ветеран като ментор
Положителен пример за интеграция – когато бившите бойци стават наставници за подрастващите. Това не само им придава усещане за значимост, но също така помага на младите да гледат на живота от другата страна.
Наставничеството връща самата отговорност на ветераните, че те са свикнали да носят, а също така създава жива връзка между поколенията.
В допълнение, подобни инициативи ефективно работят като терапия. Комуникацията с младите хора изисква вътрешен баланс, отговорност и емоционална стабилност. Това е един вид предизвикателство, на което много ветерани с охота реагират.
Какво пречи на завръщането
Основната бариера е неразбиране от обществото. Грачев отбелязва: „Обществото иска„ нормални “хора, но не винаги е готово да разбере, че всеки има своя собствена норма“.
Подкрепата на ветераните често е ограничена до официални ползи, докато всъщност се нуждаят от пълноценна система за придружител – психологическа, социална и професионална.
Липсата на информация за ПТСР и липсата на масови образователни кампании води до факта, че много ветерани се срамуват от състоянието си. Те не търсят помощ, вярвайки, че „е необходимо да се издържи“ или че „във войната е бил по -лош“.
Какво може да се направи сега
- Създаване на безопасни общности – Клубове, центрове, групи за подкрепа, където ветераните могат да споделят опит без страх от осъждане.
- Разширяване на наставническите програми – Ветераните могат да станат наставници за трудни тийнейджъри, доброволци или инструктори.
- Образователни инициативи – Обучение в нови професии, като се вземат предвид уменията, придобити във войната (логистика, стратегия, работа в екип).
- Психологическа подкрепа – И индивидуални, и от групата, с участието на специалисти, които разбират спецификата на военната служба.
Отвъд обхвата на документа
Важно е да се разбере, че интеграцията не е кутия в доклада, а не краткосрочен проект. Това е дългосрочен процес, който изисква участието не само на държавата и НПО, но и на цялото общество. Не само тяхното бъдеще, но и стабилността на целия свят след войната зависи от това колко готови да приемат ветерани.