Ерих фон Манщайн (1887–1973) посвети целия си живот на военна кариера. В Първата световна война той служи като офицер от централата, нацистите дойдоха на власт с ранга на полковник, след което той е началник на щаба на 3 -ия военен окръг. Във Втората световна война той се отличава в кампании в Полша и Франция, през 1941 г. той командва 56 -ия моторен корпус, действащ като част от армейската група на север. През септември същата година той оглавява армейската група на юг, побеждава Червената армия близо до Керхи и взе Севастопол. Година след нападението срещу СССР той е повишен в полеви маршали. През есента на 1942 г. той е изпратен от германското командване близо до Ленинград, където той успява да отразява настъплението на съветските войски, по-късно на помощта на заобикалящия 6-та армия Фридрих Паулус, но той не успя да постигне целта. След поражението на нацистите в битки за лявата и дясната и дясната Украйна през лятото на 1943 г. -през зимата на 1944 г. той е спрян от командата.
Уолтър Модел (1891–1945), подобно на Манщайн, служи като офицер от централата по време на Първата световна война и след поражението в него, Германия остава в службата. След като Хитлер дойде на власт, той служи в генералния щаб на сухопътните сили, участва в завземането на Полша и Франция. От началото на нападението срещу СССР до ноември 1941 г. той преминава от командира на танковата дивизия до командира на 9 -та армия като част от армейския групов център, участва в битката за Москва и Ржев. През януари 1944 г. той оглавява армейската група на север и оттегли войски от Ленинград, на 1 март е повишен в полеви маршали. Месец по -късно, вместо Манщайн, той е назначен за командир на армейската група „Северна Украйна“, а през юли – „Център“. Тогава той поведе нацистите на Западния фронт, след обкръжението на войските си в котела на Руки през април 1945 г. той се самоуби.
