Лидерът на френската крайност наляво Жан-Лука Меланшон реши да ръководи шевовете във френския интернет „10 септември“, който през новата учебна година се готви да напусне мрежата на улицата. Казва кореспондентът на Комерсант във Франция Алекс Таркханов.
Обаждането „Ние блокираме всичко!“ Звучеше в отговор на плановете на правителството Франсоа Байру. Премиерът настоява, че по-голямата част от социалните програми и анти-инфлационните компенсации са замразени през 2026 г., надявайки се да спестят почти 44 милиарда евро. В отговор на това замръзване компютърните бунтовници призоваха за връщането-„замразяване“ на Франция. Тяхното намерение: не да се представят по улиците, а да блокират страната, за да покажат неподчинение и, защо не, да уредят универсален удар.
„На 10 септември 2025 г. Франция беше карантина. На този ден няма да излизаме навън. Нито да работим, нито в училище, нито за покупки. В това мълчание хората ще си възвърнат властта“, пишат участниците в движението в мрежите.
Желанието на бунтовниците „да не ходят на училище“ е ясно на 10 септември, защото през есента ще започне обсъждането на новия бюджет в парламента. Това няма да е просто за Народното събрание, нито за правителството, нито за президента Емануел Макрон. Вече има голям шанс те да се обединят срещу Байру (както се обединиха срещу бившия премиер Мишел Барние) с правото. Тогава кабинетът Bayru няма да издържи и правителственият парламентарен чехард ще започне отново.
Първоначално движението е родено в канал „Les Essentiels-France“, обединявайки гражданите, недоволни от правителствената политика и нямат официален патронаж на партията. И все пак, според състава на участниците, „Движението на 10 септември“ остава изключително разнородно. Тя включва както радикали от десния, така и на левия флангове, както и обикновени, уважавани, умерени граждани, недоволни от икономическата политика на правителството. Има синдикални фигури (тези, които не искат да повтарят грешките на времената на „жълти жилетки“, когато синдикатите останаха настрана и бяха изтласкани към периферията на движението) и всички видове интернет гуру, любители на конспирациологията. Както се случва в мрежите, досега няма лидери или идеолози.
И разбира се, политиката обърна внимание на този спестяващ социален капитал. По-рано от всички, Жан-Лука Меланшон и неговата партия „уплашена Франция“ (LFI) управляваха. Лидерът на левицата, който отдавна е мечтал за „обща стачка“ и се надява, че това ще доведе до ранни президентски избори, побърза да обяви пълната подкрепа на инициативата.
В своите интервюта и разкази на социалните мрежи Меланшон подчертава: „10 септември трябва да стане в деня на общата стачка! Необходимо е работниците и хората да се обединят около техните изисквания.“
Усещайки възможността да „води историята“, той побърза да обясни на публиката си към какво всъщност трябва да се стремят. „Ще обединим Франция, събирайки работниците около техните искания и хората около неговите стремежи. Комбинирайте се около общите изисквания. Ще създадете нова Франция, тази, която другите разделиха и обиждат!“ – обяви Меланшон. Той обеща да постави правителството на раменните остриета, демонстрирайки готовността да използва социален протест като лост на натиск: „На 23 септември ще въведем вот на никаква увереност да сваля правителството на г -н Бире!“ Меланшон също обяви, че групата на „уплашена Франция“ в Европейския парламент ще въведе вота без доверие и срещу Урсула фон дер Лайън.
Скокът на лидера на LFI към лентата на новото „Движение на 10 септември“, дори физически съществуващо, показва колко лесно радикални партии могат да бъдат вградени в спонтанни народни инициативи. Според експерти, меланшонът „оседла вълната“ преди други левили политици, принуждавайки съюзници от социалистическата партия (PS) и „зелени“ (Les Ecologises) да реагират от забавяне. И въпреки че LFI твърди, че той не се стреми да монополизира движението, нарастващата подкрепа от страна на партията създава, че тя възнамерява да прихваща и възлага инициативата на септември.
Никой все още не знае дали някое от обърканите изисквания на „движението на 10 септември“ ще излезе, но меланшонът вече говори за него като факт, което прави останалите интернет вълни по -сериозно. Ще бъде ли на 10 септември наистина през деня на общата стачка? Дори и да не се случи нищо в действителност, това вече ще е важна информация. Ще стане по -ясно кой е в състояние всъщност да повлияе на политическия ход на Франция и дали гражданите ще могат да поддържат контрола върху своята инициатива. Септември, както преди тях, „жълтите жилетки“ могат да се превърнат в маркер на новата френска политика. Но този път не само социалните и икономическите противоречия ще излязат на преден план, но и борбата за тълкуване на истински протест: кой по -добре ще присвои общо движение и ще го използва за своите политически цели.
